Това, което не всички знаят, че самите
аминокиселини могат да имат анаболно (или по-точно анти-катаболно) влияние върху
мускулите. В едно изследване се проследява синтеза /изграждането/ и дегенерирането /разграждането/ на миофибралните протеини (протеините, участващи в мускулните контракции) и глобуларните протеини (всички протеини, които не участват в мускулните контракции). Те се вкарват интравенозно със смес от аминокиселини с различна концентрация.
Въпреки прогресиращото увеличаване на
аминокиселините в кръвта на всички изследвани лица, нивата на плазмената гликоза, свободните мастни киселини и инсулина, както и на ИРХ-I останали непроменени! Кръвните нива на повечето аминокиселини се повишили с повече от 100%! След това било направено напречно изследване на мускулната тъкан на ръцете и краката. Там не била открита никаква промяна нито в
гликозата нито в обмяната на
мазнините. Това, което било отбелязано обаче, било повишаването на
аминокиселините в мускулната тъкан. Вкарването на
аминокиселини стимулирало синтеза на миофибралния и глобеларен протеин! Интересно било, че разграждането на глобуларния протеин се намалило, а разграждането на миофибралния протеин останало непроменено. От това изследване може да се заключи, че аминокиселините произвеждат анаболен ефект независимо от наличието на инсулин и ИРХ-1. Следователно, може да се предположи, че не се изисква инсулин за повишаване на съдържанието на аминокиселини в костната мускулатура.
Считан от много експерти в областта на ерго-физиологията поради своите качества за най-важният анаболен хормон,
инсулинът може фактически да се окаже много по-важен за намаляване на разграждането на скелетната мускулатура. Това може да се разглежда като ясен пример за "с един куршум - два заека." Ако приемем, че това донякъде е все едно да цепиш косъма на две по отношение на ролята на
инсулина за увеличаване на
аминокиселините в работещия
мускул, нека бъде така. Трябва да подчертаем, че влиянието на инсулина върху изграждането на мускулите може да се дължи на анти-катаболните му свойства, а не на анаболното му действие. Трябва да отбележим, че така или иначе
инсулинът наистина участва в процеса на изграждане или съхраняване на
мускула.
