През 1956 г. американският лекар Джон Циглер разработи препарата дианабол като противовес срещу тогавашните съветски u източногермански атлети, които използваха за състезания тестостерон. Препаратът е дериват на метилтестостерона u в Америка ензимът се нарича метандростенолон, а в Европа u Англия - метандиенон. Действащото химично вещество в него бе метандростенолон, а пълното му наименование е 17-алфа-метил-17-бета-хидрокси-андростен-1,4-диен-3-он. Производител бе фармацевтичния гигант „Ciba”, който go началото на 80-те години държеше и правата за производство, а в Европа препаратът е известен като бионабол (или метандростенолон в Русия, метандиенон в Унгария u у нас). Тъй като започна да се използва масово, без да се отчитат страничните му ефекти и това предизвика широк отзвук, в началото на 80-те години производството му бе спряно. В резултат се появиха много фалшификати и в края а 80-те години 90 % от продаваният в Северна Америка дианабол беше менте. В някои от тях дианаболът бе 1 или 2 мг вместо препоръчителните 5, което изискваше прием на по-големи количества u страничните ефекти бяха по-изразени.
Как работи бионаболът и толкова ли е ефективен?
Както всички орални анаболи той е така съставен, че да не се разгражда no пътя си в храносмилателния тракт - от това го предпазва допълнителният въглероден атом в 17-а позиция, в положение алфа спрямо стероидната структура. Ако атомът е в също така възможното положение бета, ще се намали вредното влияние върху черния дроб, но също така и ефективността му. Затова бионаболът, както u всички орални стероиди (без три! ), са т. нар. 17-алфа-aлкилиpaни cтepoиди. С него не е проблем да качите 8-10 кг за месец - наистина по-голямата част от тази маса е вода. Предполага се, че свръхефективността се дължи на това, че молекулите му много по-лесно се улавят от клетките на мускулите, отколкото на другите препарати. Според друга теория той по-добре от всички останали стероиди блокира рецепторите на катаболния хормон кортизол, възпрепятствайки no този начин разпадането на белтъчините. Друг негов плюс е, че започва да действа практически веднага, щом попадне в организма, u след 1-2 ден вече усещате значителен прилив на сила u енергия. В резултат на това мнозина увеличават работните тежести с 25-40 %, без да се оплакват от болки в ставите, тъй като заради значителното задържане на течности в организма те получават добра „смазка”. Бионаболът е доста силен андроген u повишава отделянето на креатин фосфат, вследствие на което тренировъчните тежести се понасят много по - лесно. Освен всичко това е u препаратът на настроението - по време на приема му сте в приповдигнато настроение u не ви обхващат пристъпи на злобна агресия, както често става с други андрогени. Като добавим цената му , както и паническия страх на мнозина от инжекции, веднага разбираме защо бионаболът е толкова популярен, въпреки че има предостатъчно минуси.
С кой да започнем?
Той е силно токсичен за черния дроб, лесно се ароматизира в естроген u причинява гинекомастия, задържане на вода, акне (към което са особено склонни 15-18 годишните, намиращи се във фазата на половото съзряване), оплешивяване и промяна на либидото. Тъй като е андроген, той разстройва производството на тестостерон от организма на мъжете. Всекидневен прием на 20 мг метандростенолон в течение на 10 дена снижава нивото на произвеждания от организма тестостерон с 30- 40 %. Това е заради ярко изразения му гонадотропен ефект - т.е. той подтиска отделянето на гонадотропини, фоликустимулиращ и лутенизиращ хормон от хипофизата. Още един голям минус на бионабола - след спирането му „придобитото” бързо се губи (натрупаната no време на цикъла в тялото вода се изхвърля) и се появяват т. нар. стрии като следствие на свръхпродукцията на кортизол. Топбилдерите, участващи редовно в състезания, рядко го използват, особено в периода на „изсушаване”, тъй като в организма той ароматизира силно, дори и при незначителни дозировки, в резултат на което топенето на подкожната мазнина се забавя. Затова който се готви за състезания или иска да е N: 1 на плажа, но в момента не е в добра форма, най-добре изобщо да забрави за него. Силната му андрогенна съставка го прави практически неизползваем за жени, тъй като страничните ефекти се забелязват веднага: засилено окосмяване пo лицето u тялото, загрубяване на гласа, увеличение на клитора и нарушение на менструалния цикъл. 10 мг дианабол доставят на жената количество андроген колкото на мъж и така поведението й може да се промени из основи. Максимално допустимата за жена доза е 20 мг. И още един негов минус: заради значителното натрупване на вода в организма, а значи и рязко увеличение на теглото, може също така рязко да се качи u кръвното налягане, да се учести пулсът и даже да се затрудни дишането. Юношите могат да го използват най-много 4 седмици заради риск от затваряне на епифизата и могат да повторят приема му най-малко след 30-45 дни.
Но още не станало въпрос за главния недостатък - токсичното му действие върху черния дроб. Всички орални препарати имат токсичния радикал 17-алфа, а понеже влизат в организма не чрез кръвта, а през устата, тези токсини се натрупват в черния дроб, който изпълнява ролята на филтър. Ако вземем руския метандростенолон, ситуацията е направо кошмарна - според много западни специалисти той не е нищо друго освен 17-алфа-метилтестостерон, едва ли не най-токсичният възможен стероид. Химичното вещество метилтестостерон, с по-висок андрогенене индекс и много по-токсично действие върху черния дроб, е изходна база за производството на метандростенолон. Сигурно сте чували разни приказки за това, как на еди кой си му е паднал черният дроб, но те са силно преувеличени - работата е там, че примерно 1-2 седмици след започване на цикъла с бионабол започва задържане на жлъчка в каналите на черния дроб u в резултат на това се появява тежест или дори леки бодвания. Билдерите често приемат това като сигнал за голяма опасност u панически спират приема - тогава всичко утихва. При някои от тях страхът за черния дроб е толкова голям, че два-три дни след почване на цикъла, си внушават, че черният дроб ги боли, и той наистина започва да ги боли. За избягване на подобни ситуации се вземат хепатопротектори като „Карзил”, липотропни средства като „Липовитан”, фат бърнери u лецитин, а също u препарати, предизвикващи изхвърлянето на жлъчката.
От всичко дотук става ясно, че идеалното време за прием на бионабола е в извънсъстезателен период - за маса. Взет отделно, той работи добре, но отлично се комбинира и с други стероиди. Какъв обаче цикъл ще си съставите, зависи от целите, средствата, доколко искате да неутрализирате страничните ефекти и т.н. Естествено и от дозировките.
Сравнително безопасен и ефективен е приемът на 4-6 таблетки по 5 мг дневно (20-30 мг). От 50 мг нагоре дневно често се появяват кожни проблеми. Ако ви е малко и според вас организмът не реагира, има два начина - увеличавате дозата бионабол или го комбинирате с друг стероид. Първият вариант не е за предпочитане - практиката показа, че „повече” не значи „по-добре”. Ефектът от 20 таблетки може да е като от 6, а страничните ефекти може да са доста по-силни. Ако сте решили да продължите, съчетанието с друг стероид е по-разумно - стига да не е токсичен като бионабола. В този смисъл почти идеална е комбинацията бионабол/ретаболил. Комбинацията бионабол/сустанон може да е още по-ефективна, но страничните ефекти са много по-силни. Не се препоръчва прием на бионабол за повече от 6 седмици, тъй като рецепторите на мускулните клетки се насищат и не реагират на молекулите му. Ако искате 12-седмичен цикъл, след 6-ата седмица заменете бионабола с друг препарат - винстрол или тестостерон пропионат, ако се готвите за състезание, или сустанон, ако търсите маса. Като става въпрос за състезания, най-малко 5 седмици преди тях трябва да спрете с бионабола - иначе рискувате положителен допинг тест (ако е под формата на инжекция, времето е 4-5 месеца преди теста). И накрая да напомним - без правилно хранене u редовни тренировки няма успех!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ |
