Доказана индивидуална свръхчувствителност към продукта.
Специални предпазни мерки и указания за употреба
Пероралното приложение на адеметионин на пациенти в прециротично или циротично състояние, придружено от хиперамониемия, трябва да се провежда под лекарски контрол като се взимат предвид амониевите нива.
Лиофилизатът трябва да се разтвори със собствения разтворител в момента на употреба.
Венозното инжектиране трябва да се извършва много бавно.
Таблетките TRANSMETIL са стомашно-устойчиви, като освобождават адеметионин в дуоденума.
Таблетките TRANSMETIL трябва да се вадят от опаковката непосредствено преди употреба. Те не трябва да се дъвчат, а да се гълтат цели. За постигане на по-добра резорбция на активното вещество и по-добър лечебен ефект, се препоръчва таблетките TRANSMETIL да не се приемат с храна.
Ако лиофилизираният продукт промени белия си цвят в резултат на малки напуквания на флакона или в резултат на излагане на действието на топлинни източници при неспазване на указанията за съхранение, описани върху етикета, се препоръчва цялата опаковка да се върне в аптеката за подмяна. (Обратно, жълтеникавият оттенък на отворения разтворител се счита за нормален).
Ако таблетката промени белия си цвят в резултат на малки дупчици в алуминиевото фолио, се препоръчва цялата опаковка да се върне в аптеката за подмяна.
Взаимодействия с други лекарствени средства
За сега не са известни.
Употреба по време на бременност и лактация
Адеметионин може да се използва от бременни жени.
Ефект върху способността за шофиране и работа с машини
Лекарството не влияе върху способността за шофиране и обслужването на машини.
Нежелани ефекти
Не се съобщава за значими странични ефекти дори след продължително прилагане или след лечение с високи дози от препарата. Не се наблюдава привикване или зависимост към лекарството.
Рядко, при особено чувствителни пациенти, TRANSMETIL може да предизвика разстройства в циркадния ритъм: в тези случаи могат да се използват приспивателни.
Поради киселото pH, при което активното вещество се намира в таблетите, някои пациенти се оплакват от пироза и епигастрална болка.
Тези прояви не са значими до степен да наложат спиране приема на лекарството.
Предозиране
Досега няма съобщения за клинични случаи на предозиране.
Фармакологични свойства
Фармакодинамични данни
Адеметионинът е молекула, която физиологично се среща във всички телесни тъкани и течности. Тя участва в много биологични реакции и като донор на метилови групи (трансметилиране), и като прекурсор на физиологични тиолови съединения (цистеин, таурин, глутатион, КоА и др.) (транссулфониране). В черния дроб адеметионинът регулира флуидитета на мембраните на чернодробните клетки, посредством метилиране на мембранните фосфолипиди. Освен това, посредством транссулфониране това лекарство подпомага синтезата на сулфонирани продукти, участващи в процесите на дезинтоксикация. Тези реакции подпомагат антихолестазните механизми при условие, че бионаличността на адеметионин е в нормални граници.
При чернодробна цироза е доказано, че намаляването на синтезата на адеметионин в черния дроб е резултат главно на значително намалената активност (-50%) на адеметионин-синтетазата, ензим, който участва в превръщането на метионина (есенциална аминокиселина, съдържаща сяра) в адеметионин. Този метаболитен блок предизвиква намаляване на превръщането на метионин в адеметионин, с което блокира физиологичните антихолестазни процеси. В резултат на това при циротични пациенти спада плазменият клирънс на приетия с храната метионин, както и бионаличността на неговите метаболити, особено на цистеин, глутатион и таурин. Освен това този метаболитен блок причинява хиперметионинемия, свързана с риск от енцефалопатия. Доказано е, че натрупването на метионин в тялото води до повишаване на плазмените нива на неговите разпадни продукти (меркаптани и метантиол), които играят важна роля в патогенезата на чернодробната енцефалопатия. Тъй като адеметионинът преодолява адеметионин-синтетазния блок, неговото прилагане повишава синтезата на тиолови съединения, без изобщо да повишава нивото на циркулиращия метионин. При пациенти с цироза добавянето на адеметионин възстановява ендогенните нива на есенциалните съединения, чиято бионаличност е била увредена от чернодробното заболяване, но това се случва много рядко.
Интрахепатална холестаза
Интрахепаталната холестаза е възможно усложнение на острите и хронични чернодробни заболявания и може да се развие независимо от тяхната етиология. При тези заболявания има намаляване на жлъчната секреция, последвано от натрупване в тялото на вещества, които при обичайни условия се елиминират с жлъчката, а именно билирубин, жлъчни соли, ензими.
Клинично интрахепаталната холестаза се манифестира със симптоми като жълтеница и/или сърбеж. Биохимичната й картина се характеризира с повишаване в кръвта на жлъчните компоненти (главно тоталния и конюгирания билирубин и жлъчни соли), както и на каналикуларните ензими (алкална фосфатаза и гама-глутамил-транспептидаза).
Тъй като адеметионинът преодолява метаболитния блок, дължащ се на намалената активност на адеметионин-синтетазата, прилагането му подпомага възстановяването на физиологичния антихолестазен механизъм.
Чрез различни експериментални модели е доказано, че антихолестазната активност на адеметионин е свързана с:възстановяващия ефект върху микрофлуидитета на цитоплазмената мембрана посредством адеметионин-зависимата синтеза на мембранните фосфолипиди (намалено съотношение холестерол/фосфолипиди) и преодоляване на метаболитния блок на транссулфонирането, с което се улеснява синтезата на тиолови групи, участващи в ендогенните дезинтоксикационни процеси.
Фармакокинетични данни
След интравенозно прилагане при мъже фармакокинетичният профил на Transmetil е биекспоненциален. Той се състои от бърза фаза на разпределение в тъканите и от фаза на очистване, характеризираща се с време на полуелиминиране около 1,5 часа.
Около половината от приложеното лекарство се екскретира непроменено с урината. Мускулно приложеното лекарство се резорбира почти изцяло (96%). Максималните плазмени нива на адеметионин се достигат 45 минути след прилагането. Transmetil се свързва с плазмените протеини в незначителна степен.
След перорално приложение той се резорбира от чревния тракт и предизвиква значително повишаване на концентрацията на адеметионин в плазмата.
Изотопните изследвания, проведени при животни, показват, че перорално приложеното лекарство води до формирането на метилирани съединения в черния дроб.
Доказано е също така, че адеметионин се използва от тялото посредством специфични метаболитни пътища за формирането на ендогенни продукти (трансметилиране, транссулфониране, декарбоксилиране и др.).
Фармацевтични данни
Списък на помощните вещества
TRANSMETIL флакони с лиофилизат
Всяка ампула с разтворител съдържа:
L-lysine, Sodium hydrochloride, Water for injections
TRANSMETIL стомашно-устойчиви таблетки
Colloidal anhydrous silica, Microcrystalline cellulose, Sodium starch glycolate, Magnesium stearate, Methalacrylic acid copolymer, Polyethylene glycol 6000, Talc, Emusified silicon, Polysorbates
Несъвместимости
Флаконите TRANSMETIL 300 и 500 не трябва да се смесват с алкални разтвори или разтвори, съдържащи калциеви йони.
Досега не са описани несъвместими комбинации с таблетките TRANSMETIL 300 и 500.
Срок на годност
Флаконите TRANSMETIL 300 и 500: 24 месеца.
Незащитен, продукта остава стабилен до 6 часа.
Стомашно-устойчиви таблетки TRANSMETIL 300 и 500: 24 месеца.
Специални указания за съхранение
Да се съхранява при температура не по-висока от 25 C.
Вид на контейнера и опаковката
Картонена кутия, съдържаща 5 херметически затворени стъклени флакони (гумена запушалка и алуминиев пръстен с полипропиленова капачка) от 300 mg или от 500 mg + 5 стъклени ампули с 5 ml разтворител.
Картонена кутия, съдържаща 2 блистера (алуминий / алуминий) по 10 таблетки от 300 mg или от 500 mg