На заседание на Американското химическо общество е демонстрирана биобатерия, която използва потта на човека като елктролит за производство на ток. Практически се използва млечната киселина. Д-р Венчжао Цзя твърди, че тяхното устройство е първото, което използва пот. Засега то генерира само 4 микровата, но екипът работи за увеличаване на неговата мощност, за да може да то да захранва малки електронни прибори. Първоначално екипът учени не е възнамерявал да разработва биобатерия. Учените са разработвали портативен индикатор за измерване на млечната киселина в мускулните тъкани, която е резултат от физическо натоварване. За измерването на нивата на млечната киселина е необходим анализ на кръвта, което не е достатъчно удобно за спортистите. Именно затова екипът на д-р Венчжао Цзя се заема с разработката на удобен и бърз метод. Д-р Венчжао Цзя разказва как тя самата е напечатала датчик за млечната киселина на специална хартия и при изпробването му е установила, че това ще бъде удобен метод за всеки атлет, независимо дали се занимава професионално или любителски в определен спорт.
В процеса на разработката екипът стига до идеята, че подобен датчик може да бъде превърнат в биобатерия, която да използва потта в качеството на електролит. В състава на датчика бил въведен фермент, избиращ електрони от молекулата на млечната киселина, създавайки при това слаб електрически ток. Изпитанията на велотренажор показали, че доброволците могли да изработят до 70 микровата на квадратен сантиметър кожа.
Интересен е фактът, че при хората с по-слаба физическа подготовка, се изработва максимално количество енергия в сравнение с тези, които тренират поне три пъти седмично. Учените предполагат, че това се дължи на по-бързото натрупване на умора, което означава и повишено ниво на млечната киселина. Лабораторията на д-р Венчжао Цзя вече си сътрудничи с частна компания за разработване на биобатерия от по-висок клас. Главна задача е да се повиши мощността на биобатерията, за да може тя да се използва за захранване на малки уреди. За цифров часовник, например, е нужна мощност до 10 микровата. Според екипа на д-р Цзя задачата няма да бъде лесна, защото тяхното устройство е с малки размери – 2 на 3 мм. Работи се в няколко направления – да се увеличи чувствителността на устройството към млечната киселина в потта; да се свържат последователно или паралелно няколко такива устройства и др. Кой ще е верният път, бъдещето ще покаже. Учените са убедени, че подобни биобатерии могат да са полезни не само защото са портативни, а и поради тяхната безопасност, тъй като не могат да прегреят, не отделят токсични вещества, а дори и затова, че използват един възобновяващ се източник на енергия – потта от човешкия организъм. |