Всички биологични функции на човека изискват енергийно обезпечаване. Това правят въглехидратите, мазнините и протеините. Енергийната им стойност се изразява в калории. Измерването става в калориметър като се отчита топлината, отделена при горенето.
За нас е интересно да знаем еднакво количества топлина, съответно калории, ли отделят трите хранителни вещества (макронутриента) от различен произход. Отговорът е не.
При въглехидратите например отделената топлина зависи от подреждането на атомите във въглехидратната молекула. 1 г глюкоза отделя 3.74 ккал. Топлината, отделена при изгарянето на мзанините, зависи от структурата на мастните киселини, изграждащи триглицеридите. Например 1 г свинска мазнина освобождава 9.5 ккал, 1 г масло- 9.27 ккал, а мазнините от рибата и яйцата –средно около 9.5 ккал/ г. На практика средно е прието да се счита 9.4 ккал/г.

Количеството калории, освободени от белтъците, заявисят от вида на протеина и съдържанието на азот в него. Протеини като яйцния, месния, соевия съдържат около 16 % азот и освобождават около 5.75 ккал на грам. Белтъчините от морските храни и ядките съдържат около 18.9% азот, млякото - 15.7 %. Средно обаче се смята, че горенето на белтъчините в калориметъра освобождава 5.65 ккал/г.
Интересен е въпросът дали всички калории реално могат да се използват от тялото.

Вече сме говорили за това, че тялото не е механичният калориметър, измерващ топлината, освободена при изгарянето на хранителните вещества. Затова е малко вероятно тези калории да се утилизират на 100 %.
По отношение на белтъчините дори е сигурно, тъй като азотните компоненти не могат да се окислят , и се изхвърлят с урината. Около 19% от белтъчните молекули по този начин вече са изгубени като енергоизточник. Тези загуби намаляват топлинното отделяне от протеина  на около 4.6 ккал/г, вместо 5.65, както е в калориметъра,  за мазнините и въглехидратите тези загуби са по-малки.     

-доц.Юлиан Карабиберов