Интересен е фактът, че някои проучвания показват, че колкото по-високо е нивото на
естроген, толкова по-неблагоразположена е една жена към трениране - това води до порочния кръг на ниската двигателна активност, увеличено ниво на естрогена и повишен риск от различни видове рак.
Ясно е, че за жените е по-мъдро да спортуват.Упражненията също така променят естрогенния метаболизъм към по-неактивни и следователно по-малко канцерогенни форми на
хормона. Това включва преобразуването на активни естрогени в 2-хидрокси форми; 16-хидрокси формите на естрогена са видът, свързан с появата на тумори при жените. Определени храни също водят до възникването на 2-хидрокси формите. Такива храни са кръстоцветните зеленчуци, например
броколи,
цветно зеле и
брюкселско зеле. Повечето жени спортистки имат по-високи нива на 2-хидрокси формата на естрогена.
Ракът при мъжете също има хормонална връзка, която може да бъде променена чрез движението. Някои изследвания свързват големите мускули с по-голямо разпространение на рак на простатата и тестисите, може би заради връзката между по-големите мускули и по-високите нива на тестостерона. Това означава, че трябва да предприемеш други действия, за да предотвратиш рисковете - като например да се храниш рационално и да поддържаш ниски нивата на телесните си мазнини.
Разпространението на
рака е свързано с активността на
имунната система. Някои видове имунни клетки като убийствените Т-клетки функционират с цел унищожаването на новопоявили се тумори преди те да се развият и разпространят. Заболеваемостта от рак се увеличава с възрастта заради забавените имунни реакции, позволяващи на рака да се промъкне покрай защитните механизми на имунната система.
Многобройни изследвания показват, че
умерените тренировки подобряват имунната реакция. Всъщност, възрастните хора, които продължават да спортуват, отчитат малък или никакъв спад на имунитета с възрастта. От друга страна, прекалено
тежките тренировки или претренирането водят до притъпяване на имунните реакции и увеличени нива на кортизола - надбъбречен хормон на стреса, който притъпява активността на имунните клетки.
Скорошни изследвания показаха, че нивата на
инсулин са свързани с различни разновидности на рака като например
рак на дебелото черво, на черния дроб, на панкреаса, на гърдите и на матката. Упражненията помагат да се повиши инсулиновата чувствителност и да се понижи нивото на
телесните мазнини. Това е вярно в частност за мазнините в областта на корема, които имат тясна връзка с притъпената инсулинова чувствителност.
Мускулният растеж изисква и друг хормон, наречен инсулиноподобен растежен фактор 1. Той участва и в мускулното възстановяване след тренировка, както и в повишената активност на недоразвити мускулни клетки, наричани още сателитни клетки, които се сливат с вече съществуващите
мускулни клетки, за да предизвикат растеж. Проблемът при
ИРФ-1 е, че той води до растеж на тумора.
ИРФ-1, произведен в мускулите след тренировка, обаче е локализирана форма на
хормона. Видът, свързан с някои разновидности рак, е форма, засягаща целия организъм. Няма налично доказателство, че ИРФ-1 под някаква форма причинява рак - той може да е само маркер или пък да се произвежда от
туморните клетки като средство да се разпространи ракът.
Друг начин, по който тренировките могат да спомогнат предотвратяването на рака, е чрез намаляване количеството телесни мазнини. Наличието на повече подкожни мазнини води до увеличено превръщане на андрогена в
естроген поради активността на ензима ароматаза, който е често срещан в периферните мастни депа като тези в
бедрата и
ръцете.
Високият прием на калории е свързан с възникването и разпространението на рака. Движението ти помага да изгориш излишните калории, оставяйки по-малко енергийни източници на
туморите. Мазнините често се свързват с увеличена заболеваемост от
рак не само заради увеличената си оксидация, но и защото мазнините са най-плътният източник на калории.
Накрая, новаторски изследвания показват, че спортът може да предотврати рака, блокирайки активността на определени гени, които, когато се активират, водят до изменения в клетките и
рак.
Определени бодибилдинг субстанции обаче, включително и анаболните стероиди, хормонът на растежа, ИРФ-1 и инсулинът, имат обратен ефект: те активират много гени, свързани с рака. Дали употребата на подобни стимуланти може сама по себе си да доведе до рак зависи и от много други фактори, включително генетичното предразположение.
—Джери Брейнъм сп.Iron man
