Fitness
Основно меню
FITNES-BG.COM
Фитнес Профил
Фитнес Зали
Хранене
Тренировки
Упражнения
Полезно
Хранителни Добавки
Фитнес Медикаменти
Форум
Фитнес
Фитнес речник
Магазин
Контакти
Фитнес инструктор
Производител:



Виж кошницата
Нямате поръчани продукти.
Неопренов суичър Explode
Неопренов суичър Explode
39.00 BGL
12.00 BGL
Спестявате: 27.00 BGL
Купи

Taurine
Taurine
15.00 BGL
Купи

Snail gel + Q10
Snail gel + Q10
24.00 BGL
Купи

Вход





Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Testopower
Testopower
35.00 BGL
Купи
BCAA Amino Powder
BCAA Amino Powder
19.00 BGL
Купи
Детокси Ливър
Детокси Ливър
10.20 BGL
Купи
Издържливост и зони на енергично осигуряване
автор: Тодор Нарлиев

Издръжливостта е специфична характеристика на човешката дейност и отразява способността на спортиста да запази продължително време своята работоспособност в определената дейност.
Характеристиката на издръжливостта се определя от две основни понятия: скорост /интензивност/ и продължителност.
Издръжливостта е частен случай на работоспособността и разкрива възможностите на организма за продължителна работа без снижаване на нейната ефективност.
Работоспособността е широко понятие и определя възможностите на човека за работа изобщо, включително и способността му за реализиране на максимален за неговите възможности обем. Имаме обща и специфична работоспособност. Двете понятия не са синоними.
Основен критерий за издръжливостта е произведението от скоростта и времето за изпълнението на определена двигателна дейност. Зависимостта между тези два параметъра е хиперболична и може да се изрази по следния начин - V.t=const. Това означава, че издръжливостта може да се измерва по два начина: чрез времето, за което се извършва дадена работа без намаляване на скоростта или чрез величината на скоростта за определено време.
Обща издръжливост
Това е способноста на спортиста да изпълнява продължително време физическа дейност с умерена интензивност при участие на голяма част от мускулния апарат.Показва положително влияние върху специализацията. Доминира в лека атлетика средни дълги бягания, плуване, гребане, спортни игри, единоборства, колоездини и защо не и в културизма. Нарича се още аеробна издържливост.
Специална издръжливост
Тя характеризира продължителноста и ефективноста на специфичната работа в съответната спортна дисциплина.
Специалната издържливост се конкретезира по-пълно от компонентите на интензивността- скорост и величина на съпротивлението.Така погледнато специалната издържливост бива няколко вида:
- скоростна издържливост- свързана е с високи изисквания към скоростните възможности;
- силова издържливост -свързана е с преодоляване на значителни съпротивления;
- скоростно-силова издържливост -тя е комбинация от първите две и се определя от еднакви значения на съпротивлението и скороста.
Зони на относителна мощност
Създаването на теорията на тези зони е продиктувана от необходимоста от разбирането на различните механизми на умора. Ясно е, че едно и също упражнение може да се изпълнява в различна интензивност. В съотвествие на това определното време за неговото изпълнение ще се мени от няколко секунди до няколко часа, механизмите на умора, а следователно и на издържливостта. В тези случаи ще са различни и тъй като спортната практика се търси оптимален работен режим за осъвършенстване на специалната издържливост на спортиста, Фарфел през 1949 създава идеята и класификацията на зоните на относителна мощност.


Тази класификация е изиграла огромна роля за развитието на методиката за издържливост. За основен критерий, тази класификация служи пределната продължителност за изпълнение на дадено физическо упражнение в зависимост от неговата мощност. Тази зависимост се изразява в 4 зони на относителна мощност.
1. Зона на максимална мощност- физически упражнения изпълнявани с максимална скорост с времетраене от 2 до 20 сек. В тази зона интезивността е толкова голяма, че се задоволява едва една десета от кислородната нужда .
2. Зона на субмаксимална мощност- тя включва упражнения от 20 сек. до 5 минути. По време на работа се задоволява една трета от кислородните нужди; Кислородния дълг обаче както и нивото на млечната киселина в кръвта след работа достигат максимални стойности.
3. Зона на голяма мощност- обхваща упражнения от 5мин. до 30 мин. Тук по време на работа се задоволява четири пети от кислородните потребности. Кислородния дълг и млечната киселина достигат много високи стойности, но не и максимални. Минутния обем на сърцето обаче достига максималното си ниво.
4. Зона на умерена мощност- тя включва упражнения над 30 минути. Тук по време на работа се задоволява 100% от кислордните нужди, но общия разход на енергия е най-голям.
Зони на енергично осигуряване
Докато теоретична основа за създаването на зоните на относителна мощност, съзнанията на спортната физиология то постолатите на спортната биохимия са основата на разбирането за зоните на енергично осигуряване.
Първата класификация се основава на взаимоноста на скорост-време, а водещ критерий при втората са параметрите на доминиращия за съответната зона източник на енергия. Всъщност основен източник на енергия осигоряващ физическата дейност е Аденозин Трифосфорна Киселина (А.Т.Ф) Съдържанието на АТФ в клетките е относително малко (0,25% от мускулната маса), но съвсем постоянно. Намалее ли нейното количество в мускулните клетки те спират да работят, за това изразходваните запаси АТФ трябва веднага да се попълнят. Те се въстановяват, чрез химически реакций от два типа:
- аеробни (дихателни)- осъществяващи се в наличието на кислород.
- анаеробни- протичащи при недостиг на кислород. Енергията пък за тези реакций се осигурява от 3 различни групи енергетични вещества които участват избирателно в различните типове реакций.На тази основа са създадени 5 зони на енергитично осигуряване:
- Зона на анаеробно алактапно осигуряване.
- Зона на анаеробно гликолитично осигуряване.
- Зона на смесено анаеробно-аеробно осигуряване.
- Зона на смесено аеробно-анаеробно осигуряване.
- Зона на аеробно осигуряване.
Чудите се защо има и какво ще рече анаеробно осигуряване (тоест при недостатъчно осигуряване на кислород на мускулите), това се получава от вида на упражнението и протичането му, защото не винаги можем да осигорим нужния ни кислород в дадения случай на упражнението. Пример: правим лицеви упори с времетраене 20 секунди, за тези 20 секунди ние трябва да осигорим 10 л кислород (не бъркайте с въздух), но това е невъзможно да се постигне за 20 секунди.
 
< Предишна   Следваща >

хранителни добавки протеин езда гейнер l-carnitine креатин Хороскопи bodybuilding fitness

Advertisement
Generated in 0.13592004776001 Seconds