Енергетика на мускулното съкращение. За всяко мускулно съкращение е необходимо изразходването на определено количество енергия. Тази енергия се набавя от обменните процеси в мускулната клетка. Около 20 % от обема на мускулната клетка може да бъде зает от митохондрии, които са главните органели, свързани с доставянето на енергия от окислителните процеси в клетката. Получаването на енергия при окислителните процеси изисква наличието на кислород и поради това тези процеси са аеробни. При липса на кислород мускулната клетка може да си доставя енергия и по анаеробен път, но тогава процесът е много по-малко ефективен.
Основните вещества, които се окисляват за доставяне на енергия в мускулната клетка, са глюкозата и мастните киселини. Мускулната клетка съдържа определени запаси от глюкоза под формата на гликоген, образуващ малки зрънца в клетката. При анаеробните процеси глюкозата се разгражда непълно, като се образува млечна киселина, а не вода и въглероден диоксид.
Механизъм на мускулното съкращение. Съкращаването на мускула става чрез приплъзване на актиновите спрямо миозиновите нишки, в резултат на което се намалява общата дължина на мускулната клетка .

При отпуснат мускул актиновите и миозиновите нишки частично се покриват. При съкращаване на мускула актиновите нишки се приплъзват навътре между миозиновите нишки .
Енергията, необходима за приплъзването, се доставя от разграждането на аденозинтрифосфат (АТФ), получен
от обменните процеси в мускулната клетка. За регулацията на този процес основно значение има концентрапията на калциевите йони в клетката.
При спокоен мускул концентрацията на калциевите йони в мускулната клетка е ниска, като калциевите йони са концентрирани в специални разширения (цистерни) на ендоплазмената мрежа. При възбуждането на мускулната клетка калциевите йони напускат цистерните и концентрацията им в цитоплазмага се увеличава. В резултат на това актиновнте и миозиновите нишки се свързват и приплъзват помежду си. Мускулът се съкращава. С връщането на калциевите йони в цистерните съкращението се преустановява .

При нормални условия съкращенията на скелетните мускули не са спонтанни, а започват винаги след съответно дразнене. Това е основната им разлика от гладките мускули и сърдечния мускул, където съкращението може да започне без външно дразнене и дори да се повтаря периодично с определена честота, както е при сърцето. Нормалният дразнител за съкращението на скелетните мускули е нервният импулс, достигнал от централната нервна система до мускула по съответния двигателен нерв. Мястото, където импулсът се предава от нервното влакно на мускулната клетка, е нервно-мускулният синапс.
Тъй като един и същ неврон инервира едновременно няколко мускулни клетки, при нормални условия тези клетки ще се съкращават едновременно и по един и същ начин. Това е така, защото при разклонението си в мускула съответното нервно влакно изпраща едни и същи импулси до всичките си крайни окончания. По този начин даден двигателен неврон и всички инервирани от него мускулни клетки образуват функционална общност, известна като двигателна единица . Броят на клетките в двигателната единица определя максималната сила, която тя може да развие, а общият брой на активните в даден момент двигателни единици определя силата на съкращение на мускула.
Видове мускулни съкращения.
При съкращението си мускулите развиват определена сила, която, ако остава постоянна, се нарича изотонично съкращение . Такова е например съкращението на мускулите на мишницата при повдигане на някакъв предмет с ръка. В други случаи товарът може да се окаже по-голям и мускулното съкращение да не е достатъчно за повдигането му. В такъв случай мускулът се съкращава, без да променя дължината си, и не извършва механична работа. Такива съкращения се наричат изометрични. При тях мускулът достига максималната си сила.
Мускулът може да се съкрати вследствие на един или на серия от нервни импулси. В първия случай се получава единично мускулно съкращение. Във втория случай - ако импулсите са много близки по време, може да се наслагат последователните съкращения и да се слеят в едно общо съкращение - тетанично мускулно съкращение. Тетаничните съкращения развиват по-голяма сила и повечето мускулни съкращения в организма са от този вид.
Видове мускулни влакна.
В зависимост от редица характеристики влакната, изграждащи скелетните мускули, може да се разделят най-общо на бързи и бавни. При човека повечето мускули съдържат влакна и от двата типа, като някои мускули са изградени предимно от бързи, а други предимно от бавни влакна. Бързите влакна се съкращават по-бързо, развиват сравнително голяма сила при съкращението си и се изморяват сравнително лесно. Бавните влакна са в състояние да поддържат дадено усилие сравнително дълго време. без да се появят признаци на умора. Бавните влакна са добре снабдени с кръвоносни съдове и съдържат сравнително повече миоглобин, което ги прави да изглеждат червени. Миоглобинът е сходно на хемоглобина в червените кръвни клетки белтъчно съединение. За разлика от хемоглобина той има по-голям афинитет към кислорода и го отдава при по-ниска негова концентрация. „Червени мускули” участват в извършването на бавни, но продължителни съкращения, както е при мускулите, поддържащи позата. Бързите влакна са по-слабо кръвоснабдени и съдържат по-малко миоглобин. Те изграждат „белите мускули”, които участват в извършването на бързи, но краткотрайни движения.
Мускулен тонус.
При пасивно движение на различните части на тялото се среща известно съпротивление. Част от него се дължи на механичните свойства на мускулите и ставите, в които се извършва движението. Дори при спокойно състояние обаче мускулите на тялото не са напълно отпуснати, а са леко съкратени. Това състояние се нарича мускулен тонус. Той се определя от активността на нервната система и от постоянно достигащите до мускулите импулси по съответните двигателни нерви. Тонусът на скелетните мускули има твърде важно значение, тъй като той позволява да се поддържа нормалното положение на тялото и съотношението на различните му части, а също дава възможност движенията да се извършват по-точно и по-бързо.