На проблемите с травматизма при езда са посветени много научни изследвания, но нашата цел е да ви запознаем с най-честите случаи - паданията. Всеки, който реши, че за него е удоволствие да язди и пожелае да се занимава с този спорт, не бива да подценява нито една ситуация, независимо от своята лична физическа подготовка.

По този повод ще започнем с един виц:

Един отлично трениран младеж решил да се научи да язди. Отишъл в една конюшня и първото, което видял било как един 60-килограмов жокей се носи с бясна скорост върху гърба на огромен кон. Закипяла му кръвта и когато жокеят спрял прекрасното животно до него, изказал желанието си да се научи да язди. Довели му една кобила, но той възмутено отказал, защото му се видяла дребна. Предупредили го, че едрият мъжкар е опасен за начинаещ, а и има особен нрав. Високомерно билдерът казал: „Аз толкова тонове желязо прехвърлям по тренажорите в залата, та един кон...!”
Накрая му позволили да яхне мъжкаря. Тъкмо победоносно се настанил на седлото и се намерил в несвяст на земята. Когато отворил очи, първо видял пръхтящите бърни на коня, който любопитно го душел, и чул как жокеят се вайка: „Леле-леле, Демоне, тоя се доби от една пързалка по гърба ти, пък какво щеше да стане , ако беше решил да го метнеш през главата си! Па да турят и някой тренажор за падане в тези зали....”

Вицът си е виц, но действителността наистина изисква едно сериозно отношение към риска да се получи травма при падане от коня.
Учените от Хайделбергския университет са доказали, че травматизмът в конния спорт е на 10-то място в сравнение с травмите при други спортове, но нараняванията са много по-сериозни. Например в 39% от случаите има тежки счупвания, включително на гръбнака и главата. Това е обяснимо – ако човек падне от гърба на галопиращ кон, това е равностойно на свободно падане от височина 3 метра със скорост при удара 60 км в час. Още малко статистика: 76% от травмите се дължат на падане от коня, 15% при грижи за коня в обора, 16% при скок с коня; 57% при галопиране на манеж или на открито, особено при внезапно спиране на животното по различни причини. Точно защото поведението на коня невинаги е предвидимо, ездата не бива да бъде подценявана като вид спорт. И мускулите няма да помогнат на ездача да се справи с подплашеното животно, особено ако самият ездач е неопитен.
Разбира се, че много от ситуациите могат да се избягнат, ако човекът е добре обучен и има разумно отношение към коня, на когото трябва да гледа като партньор. Всяко небрежно отношение към животното може да завърши с травма, всяко самонадценяване на човека също.
Главна фигура в обучението на ездача трябва да е опитният инструктор, чийто съвети трябва да се следват точно.

Голямо значение за намаляване на травматизма има и правилното снаряжение както на животното, така и на човека.  Не бива да се подценяват изискванията за ботуши, каска, облекло на ездача, тъй като всичко това обезпечава неговата сигурност.
Физическата подготовка на човека също е важен фактор. Например трябва да се отработят правилни реакции при падане. Нужно е да се работи върху правилната стойка при езда, да се развиват уменията за координация на движенията, за ориентация и др. По време на езда не е нужно да се правят демонстрации на движения, които не са тренирани и не са овладени до съвършенство. Не си въобразявайте, че можете да направите това, което правят джигитите по филмите или акробатите в цирка. Те са постигнали тези умения с много труд.
На коня се говори ласкаво и тихо и това е много важен фактор за вашата безопасност.
И помнете, че този великолепен приятел на човека все пак може да рита и хапе, но ако се стигне до подобно нещо, едва ли вината ще е само негова.