От Джон Шерман

Какво постигнах през 1994 г.? Аз съм нов човек, физиката ми се уплътни, стегна и  нарасна. През състезателния сезон много хора отбелязаха, че съм прогресирал съществено, но още по-приятно ми бe  да чуя нещо друго. Всичките единодушно изтъкнаха най-голямата промяна   в тялото на Шерман - коремните мускули. Сега вече знам, че всичката тази упорита работа не е била напразно. Потвърдиха се и суровите, драстични модификации, които направих в ренировките си за корем. При всяко отклонение от обичайна та си практика културистите изпитват известна   несигурност. Доста от тях  знаят максимата: „Ако нещо не се чупи, не го поправяй". Но ако нещо не се подобрява, тогава рискувай, намеси се, може да заработи отново.Така и сторих.
Ние, културистите, сме свикнали да пресилваме нещата. „Колкото повече, толкова по-добре", е предисловието на нашата „конституция" и основният принцип, който аз използвах в тренировките си за коремна преса. Разбира се, никога не се замислях да постъпя така, както и с другите  мускулни  групи третирах я като нещо различно и специфично. Но ако вникнем по-задълбочено, ще забележим следното. Коремните мускули са солиден, здрав, силен мускулен комплекс, също като гърба, гърдите, краката. Те трябва да се тренират по същия начин - твърдо, тежко и с много време за възстановяване. Беше ми трудно да приема това, но в името на целта да бъда по-добър през 1994 г. бях длъжен да дам шанс на тази концепция. Първата ми стъпка бе да намаля тренировките си за коремни мускули наполовина - от 6-7 до 3-4 седмично. С повече време за възстановяване те бяха в състояние да съхранят повече сила и издръжливост, така че, когато ги изгоря със следващата тренировка, те стават много по-стегнати.

Преди, когато ги тренирах неумолимо всеки ден, те никога не изгаряха до точката, в която да се свивам от болка, както става сега. След това аз забавих темпото на повторенията така, че да не изчаквам изгарянето чак в края на серията. Исках всяко повторение да боли, дори още с първото. Започнах много бавно и се концентрирах дълбоко навътре в коремните си мускули. След изпълнението на това първо повторение бях готов да си отивам вкъщи. С нарастване на повторенията увеличавам и скоростта. В противен случай не бих могъл да завърша серията. Друг много важен момент е броят на повторенията. При мен той е от 25 до 35. Аз искам да усещам движението само в коремните си мускули, а не в бедрата или гърба си.
Също така държа всяка коремно-мускулна контракция да бъде изпълнена по специфичен начин -брадичката и тазът ми се свиват едновременно един към друг. За да изолирам бедрените мускули, когато започна да повдигам краката си, поддържам коленете си леко свити. Всяко упражнение започва с едно добро загряване от 25-30 повторения. При първото движение-повдигане на крака от вие, задължително коленете ми се опират до гърдите, а петите една до друга. Изпълнявам 3-4 серии по 30 повторения, като първите са фронтално, 10 на дясната страна и 10 от лявата. После правя преси с 20-килограмов диск зад главата. Лягам на хоризонтална пейка, застопорявам краката си, свивам коленете си и бавно се изправям за 25-30 повторения в 3-4 серии.