Коремната стена е изградена най-общо от кожа, подкожни мазнини, външен
кос коремен мускул, вътрешен кос коремен мускул, напречен коремен мускул и техните апоневрози. Под мускулите лежат напречната коремна фасция препе-ритонеалната мастна тъкан и перитонеумът (коремница). Косите и напречният
коремни мускули се залавят за последните пет-шест ребра и имат плоски и широки мускулни коремчета, които преминават в плоски и широки сухожилни разтеглици. Последните се залавят за гребена на хълбочната кост и за срамните кости на таза. Така от долните отдели на гръдния кош до споменатите тазови кости косите и напречният
коремни мускули и апоневрозите им образуват страничната част на коремната стена. Сухожилните разтеглици от двете странични части на корема образуват влагалището на правия коремен мускул. Апоневрозите на коремните мускули се припокриват в различни направления и по този начин образуват микроскопични ромбовидни отворчета, през които преминават кръвоносни съдове и нерви. Тези кръвоносни съдове и нерви съответно снабдяват с кръв и контролират волевите съкращения на коремната мускулатура.
При определени движения в зависимост от това каква е посоката на движението и съпротивлението, което се преодолява, може да се получи пренатягане на сухожилните разтеглици, а в някои случаи и разкъсване на част от сухожилните нишки. При тези патологични движения освен апоневрозите се преразтягат и нервите, които преминават през споменатите пo-гope микроскопични отворчета. При такова
преразтягане на нервите се усеща от тъпа до остра болка в засегнатата част на корема както по време на получаването на
травмата, така и след това. Тази болка е резултат на възпалителните промени, възникващи в преразтегнатите нерви. Тъй като в тях има както моторни, така и сетивни клончета, освен болка пациентите могат - и обикновено усещат, изтръпване и/или мравучкане по кожата в областта на хълбоците и тестикуларната торбичка от съответната страна, а също така и по предната част на бедрото. Когато има значително преразтягане с по-обширни разкъсвания се образуват дефекти в припокриващите се апоневрози на коремните мускули. Тези места обикновено се възстановяват и се запълват със съединителна тъкан, но понякога могат да бъдат предпоставка за образуването на т. нар.
Шпигелови хернии. Наричат се Шпигелови, защото се получават по протежение на т. нар. Шпигелова линия - мястото на припокриване на апоневрозите на външния и вътрешния коси коремни мускули в страничните отдели на коремната стена. В оформените дефекти навлиза перитонеум, който може да увлече със себе си различни коремни органи, най-често тънкочревни бримки. В началото на оформянето на хернията се усеща болка на определено място, без да се вижда дефект, но с времето се оформя и херниалният сак - когато дефектът може да стане видим. Най-честото усложнение на
Шпигеловата херния е заклещването на херниалното съдържимо. Тъй като херниалният сак е сравнително малък, обикновено се заклещва само част от стената на дебелото черво, което може да доведе до диагностични затруднения. Разликата между болката от преразтягане на мускулните апоневрози и тази при заклещване на
Шпигелова херния е в характера й. При преразтегната апоневроза болката е обикновено тъпа и се провокира при движение на торса в определена посока, но отминава в покой. Болката при заклещване на Шпигелова херния е постоянна, има остър характер и не отминава при покой. В зависимост от продължителността на заклещването може да се стигне до спиране на перисталтиката на стомашно-чревния тракт.
Заклещването на която и да е
херния е абсолютно показание за оперативно лечение и се лекува само хирургично, докато преразтягането на мускулните апонерози се лекува консервативно - с нестероидни противовъзпалителни медикаменти. При получаване на подобен род травми е добре да посетите хирург, особено ако болките се появят отново изведнъж след дълъг период и станат постоянни.
