Вслушайте се в съветите на Алк Гърли!
Тези, които мислят, че единственият сигурен път към успеха в бодибилдинга изисква благосклонна генетика, се нуждаят да погледнат не по-далече от Алк Гърли. Докато АЛК наистина има малки стави и мъничък кръст, които обичайно се наблюдават и у други шампиони, то всеки от хипертрофиралите мускули на тялото му е изграден с тежък труд. Накратко, мускулната маса никога не е идвала лесно за 32-годишния бодибилдер от Филаделфия. Както е ставало и с други шампиони-бодибилдери, Алк е започнал тренировката с тежести като резултат на атлетичната си активност. На 17 години, когато тежал 70 кг., Алк започнал да тренира тежести по съвета на своя треньор по атлетика, за да увеличи силата на краката и избегне контузиите. Очевидно тези тренировки са помогнали доста, защото той спечелил всички състезания по бягане на къси разстояния за годината. През 1983 г. той е тренирал редовно, но без цел. Но въпреки че растежът бе бавен - той беше постоянен. Това даде възможност да спечели първото си състезание 3 години след започване на тренировките. Той достигна до Националното първенство през 1987 г., след победата на Източния шампионат, но не се състезаваше ДО 1989 г., когато на Националния шампионат в Маями излезе втори в категория до 90 кг.

Следващата година Алк спечели първия и последния официален шампионат с допингконтрол в Лос Анжелис. Още носейки се на гребена на успеха, той участва на друго състезание - Световното първенство за аматьори, с допингконтрол и отново спечели в категория до 90 кг.
Съзнавайки, че да се състезаваш с успех в професионалните редици се изисква много повече мускулна маса, Алк се завърна в залата и тренира около 2 години, преди да направи своя професионален дебют на „Айрон мен 92 г." Класира се трети, за „Мр. Олимпия" при своя първи опит. На „Мр. Олимпия " обаче се класира 13. Но на турнето за голямата награда на Европа, която последва „Мр. Олимпия", постигна състезателния си връх на последното шоу в Амстердам, където се класира втори. На следващата година на „Арнолд класик" завършва осми. Тогава решава обективно да анализира своята физика и нещата, които трябва да постигне, за да се класира по-високо на бъдещите състезания. „Аз реших да работя върху цялостната ми фигура" -казва той, - това означава да увелича моята цялостна мускулна плътност плюс повече очертаванавършва осми. Тогава решава обективно да анализира своята физика и нещата, които трябва да постигне, за да се класира по-високо на бъдещите състезания.

„Аз реших да работя върху цялостната ми фигура" - казва той, - това означава да увелича моята цялостна мускулна плътност плюс повече очертаване на мускулите на гърба и изграждане на повече маса на външната част на бедрото."
Изглеждащият вече по-масивен Алк се завърна на състезания в Чикаго прошоу в началото на 94 г. С височина 175 см, Алк тежеше вече 100 кг. в сравнение с 1990 г, когато тежеше 89 кг. Забележителният аспект на неговото подобряване бе, че въпреки по-голямата си маса не страдаше от загуба на симетрия и релефност. След фиаското на „Арнолд класик" Алк разбра, че се нуждае от преразглеждане на своя цялостен тренировъчен режим . След напълно анализиране на своите нужди и цели, той избра да използва общоприетата популярна циклична система на трениране. Тази система се състои от разделно трениране в различни цикли по време на годината. Всеки период има различна цел - например: за цикъл за маса; цикъл за оформяне и предсъстезателен очертаващ цикъл. „Разделяйки тренировката на периоди -това ми дава не само физическа полза, но също подпомага и възстановяването на психиката ми поради разнообразността на тренировките, характерен за този начин на трениране" - обяснява Алк.

Следва продължение...