В нашето семейство обичаме спорта. Обичаме да го практикуваме, а не само да му се наслаждаваме на телевизионния екран. Аз имам даже и такава реплика:  „ Спортът е да се практикува, а не да са гледа”.  Знам, че мнозина не споделят това мое мнение, но не това е важното в момента. Започнах този материал така, не за да ви занимавам с интересите на семейството си, а защото исках да поясня какво ме мотивира да посетим със сина ми тренировки по лека атлетика.

Вечерта гледахме телевизия и поради факта, че нямаше нищо интересно, гледането беше в стил АЛФ – по 2-3 сек. на канал. Така преминахме и през канала на EUROSPORT, даваха състезания по лека атлетика и по-точно спринт 100 метра. По-запознатите знаят, че това е една от най-вълнуващите лекоатлетически дисциплини и поради този факт престанах да „цъкам” и се загледах.
Синът ми, учудващо за мен (все пак е на 7), прояви голям интерес. Беше доста съпричастен и дори спорехме кой ще победи. Разбира се, неговите пристрастия бяха на случаен принцип, докато аз все пак поназнайвах нещо и спечелих повечето облози (изненадите никога не са изключени :) ).
И понеже никой не обича да губи, той обяви, че ако се надбягваме, той ще победи.
То на мен толкова ми трябва и на другия ден се озовахме на поляната.
Почнаха сериите:
- той срещу майка си;
- той срещу мен;
- той срещу двамата и т.н
Интересно за мен се оказа, че за годините си бяга бързо, макар недостатъчно, за да ме победи, поне засега. Поразмислих се, но пък се и сетих за приказката с гарджето и лястовицата. Навярно всеки я знае: то нашето си е най-добро, най-умно, в случая най-бързо.
Реших, че е най-добре да проверя съжденията си за бързото бягане, като го заведа при професионалист. И започнахме „дирене” , аз обикновено използвам чичко Гугъл. Така попаднах на сайта на Ивет Лалова - Спринт Академи.