Fitness
Основно меню
FITNES-BG.COM
Фитнес Профил
Фитнес Зали
Хранене
Тренировки
Упражнения
Полезно
Хранителни Добавки
Фитнес Медикаменти
Форум
Фитнес
Фитнес речник
Магазин
Контакти
Фитнес инструктор
Производител:



Виж кошницата
Нямате поръчани продукти.
Хеликс Флекси
Хеликс Флекси
18.70 BGL
Купи

Боралин- 8
Боралин- 8
28.80 BGL
Купи

Amino Caps
Amino Caps
45.00 BGL
Купи

Вход





Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Регенериращ гел Мукофикс
Регенериращ гел Мукофикс
12.00 BGL
Купи
Къси панталони Explode
Къси панталони Explode
32.00 BGL
Купи
Gold Matrix Gainer
Gold Matrix Gainer
38.00 BGL
Купи
Мускули - енергетична стратегия
Голяма част от посещаващите фитнесзалите - особено силачите и културистите, са ми задавали въпроси относно енергетичната стратегия на мускулите. Затова смятам, че материал по тази тема ще е интересен на тях, а и на всеки трениращ за здраве. Най-важните горивни материали за мускулите са:
1. Глюкозата от храната и от складирания в мускулите и черния дроб гликоген;
2. Мастните киселини от мазнините в тялото и храната;
3. Кетонните тела - молекули, които се образуват от Ацетил-Коензим А. Предполагам, че думичката кетонни тела е непозната за някои, затова ще обясня по-подробно значението й.
По време на продължително гладуване кетонните тела стават основен горивен източник. Това се случва тогава, когато резервите от глюкоза в организма са се свършили, а възможностите за образуването й от мускулните протеини са изчерпани. От този момент нататък основен енергоизточник са мазнините (именно при разграждането им в митохондриите на мускулните клетки се получава най-много Ацетил-Коензим А - предшественик на кетонните тела). При дишане и изпотяване кетонните тела влизат в контакт с атмосферния въздух и се разпадат, образувайки ацетон и въглероден двуокис. (Затова дъхът и потта на гладуващи продължително време хора и на диабетиците имат мирис на ацетон. А диабетът е заболяване, при което поради ред причини клетките на организма не могат да използват наличната в кръвта глюкоза и затова използват мазнините, респективно - кетонните тела).
Но да се върнем на въпроса. Почиващият добре хранен мускул за разлика например от мозъка е способен да синтезира и складира гликоген от излишната глюкоза в количество 1 -2% от масата си. Гликогенът е нужен на мускулите, тъй като може изключително бързо да бъде превърнат в глюкоза. Той (респективно глюкозата) се използва за гориво от мускулите при краткотрайни силови движения или упражнения. Мускулите не могат да извеждат собствените си запаси от глюкоза извън клетките си и не са директен доставчик на гориво за другите органи. Въпреки това по време на гладуване или при крайно и продължително изтощение мускулните протеини се разграждат до образуващите ги аминокиселини, които от своя страна се разграждат до пируват. От пирувата се образува лактат (млечна киселина), която за разлика от глюкозата може да напусне мускулните клетки и чрез кръвта да достигне черния дроб. В него от лактата отново се образува пируват, а от пирувата - глюкоза. Така получената глюкоза се извежда от чернодробните клетки и отново чрез кръвта достига всички нуждаещи се от нея клетки.



Знаейки това, можем да направим извод, че при определени условия (изтощителни тренировки, „претрениране"), мускулът освен главното си свойство - съкращението, е и „горивен резервоар". Всички процеси на енергообмен в мускулите се контролират от хормони.
Основни регулаторни функции за енергообмяната в мускулите упражняват:
1. глюкагонът и епинефринът (адреналинът) - катаболни хормони;
2. инсулинът - анаболен хормон.
Глюкагонът и инсулинът се отделят от специални островчета от клетки, разположени в панкреаса имат противоположни функции. Адреналинът се отделя от надбъбречната жлеза и има функция подобна на тази на глюкагона. Мускулните клетки не реагират на действието на глюкагона, който играе роля в поддържането на нормалното ниво на кръвната захар. Глюкагонът повишава нивото й чрез стимулиране разпадането на гликогена в черния дроб. Това е възможно, защото чернодробните клетки за разлика от мускулните реагират на действието на глюкагона, изхвърляйки получената глюкоза в кръвта.
Така се покачва кръвната захар, без да се засягат енергетичните (гликогенните) запаси на мускулите. Друг хормон - адреналинът, влияе на мускулите по същия начин както глюкагонът на черния дроб. Получената чрез неговото действие глюкоза обаче се използва само за нуждите на самите мускулни клетки и не се изхвърля в кръвта. Продукцията на тези два мощни катаболни хормона се увеличава многократно при тренировка (тогава като следствие от действието им се увеличава нивото на кръвната захар и мастните киселини от мазнините, които се използват от мускулите за съкращение). Подобна е и картината при стрес. След като спрете тренировка или стресовото състояние отмине, нивото на кръвната захар и на мастните киселини под действието на инсулина спада. Чрез действието му мускулните клетки получават циркулиращата в кръвта глюкоза и започват да синтезират гликоген. Пак под негово влияние глюкозата и мастните киселини навлизат от кръвта в мастните клетки и там от тях се образуват мазнини. Нивото на инсулина се покачва значително когато се нахраним, тъй като тогава се покачва и концентрацията на кръвната захар. Така повишените инсулинови нива блокират разгражданите на гликогена в мускулите и черния дроб и обратно засилват образуването му. Точно поради тази причина е добре да не се консумират храни (особено въглехидрати 1-2 часа преди тренировка).
Както виждате, познаването на биохимизма на мускулите и тяхната енергетична стратегия може да ви предпази от грешки, които да провалят къртовския труд в залата. То е и предпоставка за добри резултати.
 
< Предишна   Следваща >

хранителни добавки протеин езда гейнер l-carnitine креатин Хороскопи bodybuilding fitness

Advertisement
Generated in 0.23872494697571 Seconds