За да станете масивно изграден културист се искат години тренировки. Обаче количеството от време, което трябва на всеки индивидуално да развие пълния си потенциал, може драматично да се редуцира, чрез водене на
тренировъчен дневник от първия ден на тренировката. В много малко области на човешкия стремеж хората могат да открият веднага най-директния път от целта А до целта Б.
Учението и прогресирането често минава през много опити и грешки. Ние обикновено започваме с опит, изпускаме бележките, после забелязваме грешката, правим подходящи пригодявания и тогава продължаваме към нашата цел. Аз винаги разглеждам моята културистична кариера, като едно пътуване с крайно местоназначение - осъществяване на моя телесен потенциал. И както всяко дълго пътуване през немаркирана пътека, вие сте зависим от някои грешни стъпки, сблъсквания със случайни сляпи улици и бягане по неизбежните заобиколки до верния път. Ако се надявате да достигнете местоназначението си, жизнено важно е да избягвате повтарянето на едни и същи сляпи улици и заобикаляния. Иначе ще свършите като плъха, хванат завинаги в лабиринта, безуспешно търсещ вярната пътека, която води към успеха. Поддържането на
тренировъчния дневник е като да правите карта на своето пътуване. Вие трябва да отбелязвате всеки правилен ход, така както и всеки грешен. Пътят за изграждане на съвършенна физика е доста дълъг, за да запомните всички детайли!
Аз започнах да поддържам
тренировъчен дневник през 1978 година, точно когато започнах моята подготовка за състезанието в САЩ - срещу останалия свят, мач на предизвикателството в ЛОС АНЖЕЛИС. След това записах моята подготовка за шест други състезания и даже отбелязвах тренировката и диетата ми през основния период. Моят
дневник се създаде малко след тези първи отбелязани наблюдения, въпреки че в началото той служеше само за записване на моята диета и тренировка, докато се подготвях за състезанията. С всяко следващо състезание, обаче, аз растях все повече в знание на това, как моя
дневник може да ми послужи по-ефективно в бъдещето за по-големите състезания. Когато идваше времето за започване на подготовка, първо записвам теглото си преди всяка тренировка и другите физически активности, с които бях ангажиран, така както и детайлните анализи на всеки състезателен резултат.
Също пазех бележките, в които сравнявах моето колебаещо се тегло, с приемането на калории и нивото на активност, така че когато се подготвях за бъдещи състезания, аз щях да знам точно какво да ям и колко активен да бъда всеки ден, за да достигна върхово състояние в предназначения период от време. В допълнение записвах психическите и емоционални модели, които засягаха моя прогрес в залата. Тази практика ми помогна да разбера моя лимит, така добре, както и силата ми. Например, в началото на 1979 година станах професионалист и бях доста развълнуван да участвам във всяко шоу. Записани в моя
тренировъчен дневник през време на подготовката за моето първо професионално шоу (Южната професионална купа), бяха думи и фрази, които разкриват един почти необуздан ентусиазъм и желание да се побеждава. Донякъде дължа спечелването на първото си професионално шоу, именно на моето разширено записване в дневника. Така годината продължаваше, обаче моята състезателна подготовка беше нарушавана от многото пътувания за семинари и демонстрации, също и други отговорности - като писането на книга за голямо НЮ ЙОРКСКО издателство. Всеки нов ангажимент просто добавяше стрес у мен и моя прогрес започна да страда като резултат от това. Тези продължаващи отклонения вероятно бяха причина да се класирам втори във второто ми професионално шоу - „Нощта на шампионите". Стресът и напрежението от тренирането и диетата - без прекъсване 4 месеца, заедно с другите стресове от живота, намалиха интензитета и енергията на моята подготовка за „НЮ ЙОРК ПРО-ШОУ" през май 1978 година. Даже по-забележителен е фактът, че моята подготовка за това шоу беше абсолютно същата, както за първите две професионални състезания, но моето тяло не отговаряше по начина, по който го правеше преди. Относно класирането ми на безрадосното трето място в това състезание, отбелязах следния анализ: „Аз не трябваше да участвам в това състезание. Можах да видя, че в двете седмици по време на подготовки ката ми, моето тяло не отговаря на тренировките и диетата, както преди. Физическият и психологически стрес свързани с подготовката за трите шоута в течение на много месеци, покрай истински емоционални стресове, резултат от криза в семейството ми, станаха твърде много. Аз мисля, че това само доказа още веднъж представата на Селие застреса, по-специално, че ние имаме ограничен капацитет за съпротивление и адаптиране, преди да достигнем изтощението и трябва да се отклоним или да почиваме. Аз научих, че не мога да бъда във върхова форма за три поредни шоута и най-малкото, тогава, когато се опитвам да живея живот, пълен с други отговорности и задължения. Аз използвах тази информация по-късно през 1979т, когато започнах моята подготовка за „Мр. Олимпия". Знаещ вече, че прекалено много външни ангажименти като семинари и демонстрации, имат тенденция да ме отклоняват от поставената цел. Не приемах никакви ангажименти през последните два месеца от моята подготовка. Като резултат - бях в най-доброто състояние през живота си досега! Предлагам ви извадки от
личния си дневник, който проследява моя прогрес от началото на подготовката ми за „Мр. Олимпия" - 1979 година, до самия състезателен ден.
