Ето за какво става дума. Аз съм сравнително здрав човек и като всеки такъв не се пазя от физически натоварвания, вдигам тежки предмети, правя ремонти из дома си, бутам и дърпам мебели, въобще жена “героиня”, като повечето жени в днешно време. Никога не съм се замисляла как точно да вдигна нещо, дали е по силите ми да подместя дивана и т. н. Така беше до момента, в който един ден изнесох кофа с дърва до третия етаж, наведох се да я оставя и… Някои сигурно знаят какво последва- ни  изправяне, ни сядане, ни лягане. Болки невероятни, ходене по лекари, сума пари за мазилаци, хапчета, дори нагревки правих, но всичко се оказа безполезно. Ставаше по-зле, защото болките от кръста плъзнаха по десния крак. Стигна се до момент, в които за да сляза от леглото, се изтъркалях на земята и помагайки си с един стол, се изправях. Ставах по-рано, за да се пораздвижа и тогава да тръгна за работа. Не ми се мисли за онзи момент дори. Един ден стар познат ме видя, попита ме защо вървя “на киндял”, в нашия говор това значи накриво. Споделих, макар че не знам защо му казах за мъките си. Аз не обичам да ме съжаляват и си мълча за болките си. Нещо ме е тикало да постъпя така. Познатият ми извади телефона си и отсече:”Записвай !”. Даде ми телефонен номер и името на една жена. Благодарих, мушнах листчето из чантата си и го забравих. Като повечето хора си мислех, че щом лекарите не са ми помогнали за близо 3 месеца, значи няма лек. След почти седмица пак срещнах познатия, само като ме видя разбра, че не съм ходила  никъде, куцах си, кривях се в едни странни пози, да не ви разказвам за това. Явно той реши да ми обясни нещо повече- бил почти година схванат в кръста, не можел да се движи пълноценно, а Емилия Георгиева му помогнала и оттогава не се е “усаждал”, така му викаме на това чудо в кръста. Срам не срам поисках пак телефонния номер, обадих се, записах си час и в уговорения ден застанах пред кабинета на госпожа Георгиева.

Бях притеснена, то си беше май страх, чудех се какво ще ме правят, не ми се вярваше, че ще ми помогнат. Никога не бях ходила на мануална терапия, на масажи, а и бях слушала доста страхотии за лечители, друго си е хапчето. В един момент се поокопитих, започнах да разглеждам хората. Един се кривеше на ляво, друг на дясно, трети едвам седеше на стола като на въглени. Аз съм приказлив човек, пък и страхът е голяма работа, та попитах една жена идвала ли е друг път. Киселото й лице изведнъж се промени и тя набързо ми разказа как цялата рода идвала при Еми. Един за дископатия, друг си изкълчил нещо, трети паднал от черешата. Почнаха и други хора да се обаждат как получили помощ. Впечатли ме обаче нещо друго, всички смесваха някак странно името Еми и фамилията Георгиева. Чувстваше се как тези хора  са някак близки с тази жена, а същевременно и респектирани от нея. Работя с хора, но рядко съм чувала за някого такива оценки:”Благословена от Бог”,”Златни ръце има тази жена”,’’Голямо сърце, вълшебни ръце”. Завладя ме невероятно любопитство, но от кабинета не се показваше никой. Най-после излезе един едър мъж, посрещнаха с усмивки и думи като ”Браво, изправи се, ..нали ти казахме..”, а той изглеждаше много доволен. Тогава видях Емилия Георгиева. Чаровна, засмяна, като че ли не болни хора приемаше, а приятели. Хората се скупчиха около нея, а тя с усмивка ги слушаше и на всеки отделяше внимание. Бях подранила, докато ми дойде редът, гледах как влизаха с болката и излизаха без нея млади и стари, жени, мъже, даже и едно дете под годинка, което се беше преметнало през кошарката. Влязох и аз и излязох без проклетата болка, която ме измъчи. Да ви разказвам ли какво треперене беше преди да легна на леглото, как тази чаровна жена ме успокояваше и как само с няколко движения на вълшебните си ръце ме освободи от страданието. Няколко властни натиска в кръста, по гърба, над глезените, не помня подробности. Това беше преди  пет години. Знам само ,че ми светна пред очите. По-добре да ви кажа какво съм видяла за няколкото си посещения при Еми. И за мен тя е вече Еми. Аз все така не се пазя, защото съм си такава, макар че Еми всеки път ми дава точни съвети как да вдигам тежко, как да си пазя кръста  и т.н. Но всеки си е такъв, какъвто природата го е създала. Не се пазя, но вече не чакам ,а щом се “усадя”, заминавам при Еми. Виждала съм човек, когото синовете му донесоха на ръце, а излезе сам от кабинета. Едър и на възраст беше, но се радваше като малко дете и благославяше Емилия. Виждала съм няколко спортни светила, които явно идваха редовно, защото спортът им предполага травми в кръста. Веднъж Еми я нямаше в уречения час, дойде съвсем скоро, извини се и веднага започна работа. Малко след това влетя един мъж, който започна да разказва как  Еми помогнала на него и на любимото му ловно куче, което нещо си направило в кръста. Понеже всички бяхме убедени, че на мъжа е помогнала, нали и на нас помагаше всеки път, в хор разпитвахме за кучето. Мъжът поне пет пъти повтори, че кучето близнало ръката на Емилия, а иначе не било дружелюбно много. Според стопанина то така благодарило, тъй като станало след процедурата, а преди се влачело по земята. Вярвах му, другите също му вярваха, защото наистина ръцете на Емилия Георгиева са вълшебни. Но не само те, тя цялата излъчва някакво обаяние, което ти дава сигурност, че ще ти помогне.

Убедена съм, че много други хора са получили помощ от тази жена и ако писмото ми бъде публикувано, ще се присъединят към моята признателност към Емилия Георгиева. Изпращам  точни данни как можете  да се свържете с Емилия, а администраторите на сайта да преценят дали трябва да ги публикуват и как да стане това, не  съм запозната с тези изисквания. Знам със сигурност, че не трябва да се живее с болката, а да се търси начин тя да бъде отстранена. Има кой да ви помогне. Потърсете Еми. 

Кв."Надежда 4",, бл. 424, вх.В ет.1                                                                               Лечебен масажен център РЕМБАТ
приемни дни: Вторник и Четвъртък
тел:  0877080035