Положителният ефект от аеробните упражнения е разнообразен и е свързан предимно с доставката и оползотворяването на кислорода в организма. Най-значителните промени, получени благодарение на аеробната тренировка са представени от МакАрдъл и др. (McArdle, William D., Katch, Frank I., Katch, Victor L.: Exercise Physiology Energy, Nutrition and Human Performance, Lea, Febiger; Philadelphia, P.A., 1986, стр. 352-355.):

Митохондриите (“буфери за кислорода”) на тренираните скелетни мускули имат много по-голям капацитет за аеробно производството на АТФ при оксидното фосфорилиране.

Във връзка с повишения капацитет за поемане на кислород от митохондрия се получава увеличаване на размера и броя на митохондриите и двойно повишаване на нивото на аеробните ензими в системата.

При животните се получава увеличаване на миоглобина в скелетните мускули с 80% /досега изследвания върху човека не са провеждани /, което предполага, че се улеснява дифузията на кислорода в митохондрия.

Повишава се способността на тренирания мускул да мобилизира и окислява мазнините. Това означава, че тренираният спортист изразходва повече мастни киселини за енергия от неспортуващия. Това е от особено значение за провеждащите тренировка за издръжливост, тъй като по този начин може да се съхрани въглехидратния резерв, така важен за продължителното изпълнение на физически упражнения.

Тренираният мускул има по-голяма способност да окислява въглехидратите. Вследствие на това, по аеробните енергийни пътища преминават по-големи количества пирувийна киселина. Това съответства на по-големия окислителен капацитет на митохондрия и на увеличените запаси от гликогена.

Аеробната тренировка спомага за адаптирането на различните видове мускулни влакна към промените в обмяната на веществата. Самите мускулни влакна не се променят, а развиват собствения си аеробен потенциал.