По-силни сухожилия, по-големи мускули, по-малко травми
Джак Хейс (това не е истинското му име) е горд от факта, че след повече от 30 години продължителни тренировки с тежести никога не е страдал от тежка травма. Джак отдава своята лишена от контузии тренировъчна история на разнообразие от разумни тренировъчни принципи. Той винаги е загрявал с по-леки тежести преди да прави каквито и да било опити с по-големи тежести, винаги е поддържал гъвкавостта си, изпълнявайки стречинг след всяка тренировка и винаги педантично се е стремял към постигането на перфектна форма. Никакво излишно размахване или твърде рязко хвърляне на тежестите. Той отказва да използва тежести, които не може да контролира изцяло.

Затова когато стана този инцидент, Джак беше много изненадан. Той започна тренировката си за гърди по обичайния начин, изпълнявайки загряваща серия преси с дъмбели на лежанка за полулег с тежест много по-малка от тази, с която прави основните си серии. Джак беше правил точно същата загрявка безброй много пъти преди, но този път беше различно. При осмото повторение той почувства изпукване в рамото близо до мястото, където бицепсът се свързва с рамото. Ръката му внезапно отмаля, цялата му сила изчезна за секунда. Посещението при ортопеда-специалист разкри, че Джак е претърпял разкъсвания. Но как е възможно това? Въпреки че е правил всичко както трябва, той все пак е получил контузии - все едно са дошли от нищото.
Ако трябва да съм честен, това, което се е случило на Джак, не е уникално изживяване.  Получаването на някаква травма на сухожилията явно е професионален риск при продължително трениране с тежести и ще ти бъде доста трудно да намериш бодибилдер, който никога да не е преживявал възпаление на сухожилията. Тези наранявания се прояваяват като хронични болки в раменете, лактите, коленете, китките или която и да било друга засегната част от тялото. Неизбежни ли са травмите на сухожилията при хората, правещи силови тренировки? Нека започнем с малко предистория относно причините за различните видове проблеми в сухожилията.

Факти за сухожилията
Сухожилията са вид тъкан, която свързва мускула с костта. Те предават силата на   упражнението, съсредоточен върху мускула, която позволява на ставите да се движат. Структурните възможности на сухожилията са значителни, те са най-силното звено в системата кост-мускул-сухожилие с издръжливост на опън на половината на тази на неръждаема стомана. Сухожилията обаче поддават, когато приложената върху тях сила надвишава биомеханичните им предели.
Сухожилията са съставени главно от два протеина, които им дават гъвкавост и сила- колаген и еластин. Ако трябва да сме по-точни, те съдържат 70% колаген, 2 до 5 % еластин, гликопротеини (протеини, свързани със захарите) и 1 до 3 % клетки със съдържание на вода около 65 до 70 % включително водата, която е в другите елементи.
Колагенът дава на сухожилието неговата сила. В човешкото тяло съществуват около 13 различни вида колаген, но в сухожилията се съдържа основно тип – 1 колаген. Това е важно да се отбележи, защото когато сухожилието се възстановява след травма, организмът използва главно тип - 3 колаген, за да формира вид заздравявала тъкан. Проблемът е, че тип - 3 колагенът не е толкова силен като тип – 1, което води до повторни наранявания или хроничен тендинит, ако зоната не се тренира правилно.
Тялото синтезира колаген от аминокиселините глицин, пролин и лизин. Други хранителни вещества като например желязо, мед и витамин С също трябва да са в наличност. Първият признак за липса на витамин С  често е слабост в съединителната тъкан, включително сухожилията, защото не може да се осъществи синтез на колаген без него.
Процесът на синтез на съединителната тъкан се забавя с напредването на възрастта.   Сухожилията и други съединителни тъкани в тялото започват да изсъхват и да губят вода – това е познато като чувство на скованост в цялото тяло. Тази скованост е резултат от относително дехидратираната съединителна тъкан, както и от структурните промени в колагена и еластина.
Колкото по-неактивен е човек с напредването на възрастта, толкова по-явни стават тези ефекти. Подобно на мускулите, сухожилията заякват чрез натоварване.
Загубата на вода, която предразполага човек към травми, може да бъде причинена от   понижено ниво на протеогликаните- субстанции, съществуващи в сухожилията и други съединителни тъкани, които задържат вода. Без тях тъканта изсъхва. Суплементи, съдържащи глюкозамин и хондроитин, могат да бъдат полезни в такива случаи, тъй като те осигуряват суровия материал, от който протеогликаните в тялото са съставени. Редовната употреба на глюкозамин и хондроитин може да хидратира сухожилията и да спомогне за предпазването от травми.
Нараняванията на сухожилията се нуждаят от много повече време, за да зараснат, отколкото контузиите на меките тъкани, каквито са например мускулните навяхвания или разтягания. Разликата в процеса на заздравяване е свързана с различното кръвно снабдяване. Мускулите са богато снабдени с кръв, която спомага и ускорява зарастването, докато при сухожилията има по-малка кръвна циркулация и следователно по-дълъг възстановителен процес.
Защо тогава сухожилията ще имат относително слаба кръвна циркулация? Те трябва да са поставени под значително напрежение от силите, съсредоточени върху мускула  в продължителен  период от време. Под толкова голямо напрежение структурата на сухожилията всъщност се променя разтягайки се, за да понесе приложената й сила. Ако имаше достатъчно количество кръв, циркулираща в сухожилието, стречингът щеше да доведе до „изцеждащ" ефект върху кръвоносните съдове, което на свой ред щеше да прекъсне кръвния поток и кислорода към тъканите на сухожилията и това вероятно щеше да доведе до смъртта на тези тъкани. Слабото кръвно снабдяване побеждава проблема, но също така забавя процеса на зарастване.

—Джери Брейнъм, сп. Iron Man

Сухожилие - факти II част
Сухожилие - факти III част