Не е тайна, че зимата е сезонът на счупванията и една от най-често травмираните стави е глезенната. В много от случаите пострадалите пренебрегват получената травма, надявайки се, че имат само изкълчване. За съжаление не винаги е така.
Получената при подхлъзване или някаква спортна дейност (футбол, баскетбол, волейбол, крос и т.н.) травма води не само до изкълчване, но и до отчупвания на части от глезенните израстъци на подбедричните кости. Колкото и парадоксално да звучи, това може да стане и във фитнесзалата -при клякане с щанга и с неподходящи обувки (ненапразно щангистите обръщат такова внимание на тях), при клякане с поставени подложки (дискове от щанга, трупчета и др.) под петите, при мъртва тяга тип сумо - когато глезените са поставени нефизиологично правилно, при повдигане на един крак за прасец с непосилна тежест и т.н. В предишни мои статии, описах подробно морфологията и анатомията на глезенната става и механизмите, водещи до изкълчването й. Тук ще разгледам клиничната картина при счупване в глезена.
При счупване на външния глезенен израстък с неразместени фрагменти болният, макар и накуцвайки, може да ходи. Точно поради тази причина в повечето случаи пострадалите си мислят, че не се е случило нещо сериозно и не търсят лекарска помощ, което впоследствие може да им струва скъпо.

При тежки травми с последващи тежки счупвания пострадалият се носи на носилка, защото всяко стъпване причинява силна болка. При оглед на ставата се забелязва деформация на глезена. В следващите дни в тази област се оформя подкожен хематом. При опипване на ставата пострадалият усеща силна болка и могат да бъдат установени крептации (хрустящи като сняг звуци). Рентгеновата снимка е задължителна и чрез нея се установява видът на счупването, степента на разместване на счупените части и тежестта на съпътстващото изкълчване. Много бързо - още в първите минути след счупването, се появява бързо нарастващ оток. В следващите няколко дни се забелязва и вече споменатият подкожен кръвоизлив, който е точно над мястото на счупването. Кръвоизлив почти винаги се получава и в основата на пръстите, независимо че травмата не ги е засегнала. Кръвта се стича дотам по синовиалните влагалища на разгъвачите на пръстите. С течение на времето цветът на кръвоизлива започва да се променя. Нетърпимата болка и невъзможността за стъпване върху наранения крак са показателни за счупване на глезена; при изкълчване картината е по-умерена.
Първа медицинска помощ. При деформация на глезена, бързо нарастващ оток и усилваща се, нетърпима и постоянна болка можете да сте сигурни, че става въпрос за счупване. Това, което можете да направите веднага - преди квалифицираната лекарска помощ, е да обездвижите глезена, без да се опитвате да наместите деформациите, и да наложите мястото на травмата с лед. Тъй като болките са нетърпими, още преди да посетите болницата може да вземете някакъв аналгетик (ако, разбира се, нямате алергия към съответния препарат). Не трябва да предприемате нищо повече, преди да ви е видял травматолог.
 

При неразместени счупвания се прави гипсов ботуш. Глезенните счупвания са вътреставни повреди и изискват идеално анатомично възстановяване. Имайте предвид, че всяка неквалифицирана намеса може да усложни състоянието и да доведе до артроза, ограничаваща обема на движението. Счупванията на външния глезен се обездвижват с гипсов ботуш за 35 дни; счупвания на вътрешния глезен - за 45 дни, а при двуглезенни счупвания - за 60 дни. След свалянето на гипса е необходима рехабилитация и физиотерапевтични процедури за възстановяване на пълния обем на движение на ставата. За борба с болката и възпалението се прилагат нестероидни противовъзпалителни медикаменти - волтарен, индометацин, кетопрофен, аулин, тилкотил и др.
В заключение ви препоръчвам винаги при травми в глезена да търсите лекарска помощ с оглед ранното установяване на евентуално счупване и своевременното му лечение.
Д-р Владимир Нейчев