В повечето случаи културистите, без да си дават сметка,  провеждат умерено интензивни културистично – силови тренировки (упражнения със  съпротивление, оказано от тежестта), водени от принципа на издръжливостта, т.е.  „колкото повече, толкова по – добре”. Освен това, те се впускат и в други  аеробни занимания, от 4 до 6 пъти седмично. И тъй като тялото има ограничена  приспособителна (адаптивна) способност, в най – добрият случай постигат смесени  резултати – малко сила и маса, плюс някаква издръжливост.

Крайният резултат от всичко това е, че губят години, за да изградят физика, която биха могли да направят за една нищожна част от дадено време, ако бяха тренирали правилно.
Твърде често трениращият няма и понятие от решаващо значение на точното дозиране на обема и честотата на тренировките и на аеробните занимания, и като следствие от това не само претренира, но и претренира жестоко. И тогава в разочарованието и в объркването си или зарязва цялата тренировка или се понася по течението, изоставя шампионските мечти и продължава да ходи в залата просто само като един вид социален ритуал.