На повечето от нас са ни известни хранителните разстройства анорексия и булимия, но има още едно, по-малко известно, хранително разстройство- хиперфагия. Накратко обяснено- това е булимия без повръщане. Става дума за преяждане с храна, но то не е провокирано от чувство за глад, а е свързано с емоционални причини. На пръв поглед това не изглежда страшно, но се оказва, че с времето това се задълбочава и храната става единствената утеха на хората и това да се обръщат към храната при всеки възникнал проблем постепенно се превръща в модел и начин на живот.

Наистина може да се каже, че всеки изпитва определено удоволствие повреме на хранене и от самата храна, все пак едва ли някой ще яде нещо ако то има противен вкус. Но тук става дума за злоупотреба с храната и нейното количество. Тя става като наркотик за хората и те прибягват до нея като едниствен източник на удоволствие и отдушник за проблемите, но в последствие това само по себе си се превръща в проблем. Лошото тук е, че няма някакви силно проявени симптоми, тук трябва всеки човек сам за себе си да си постави границите и ограниченията и да осъзнае кога храненето излиза от контрол. Трябва да работим в съюз с тялото, а не срещу него. Тук ще изредя няколко въпроса, които могат да насочат и да покажат какви са симптомите на хиперфагията; ако отговорът на половината, та дори и по-малко е утвърдителен, то най-вероятно въпросният човек има проблем с храната и отношението към нея:
1. Опитвам се и не успявам да сваля теглото си и/или да го задържа.
2. Чувствам, че яденето ми е извън контрол.
3. Ям без да изпитвам глад.
4. Посягам към храната, когато съм под стрес или потисната.
5. Ползвам храната като източник на удоволствие или награда.
6. Храната е често в мислите ми.
7. Не съм в състояние да контролирам теглото си.
8. Ям разточително.
9. Срамувам си от себе си и от яденето си.
10. Храната ми помага да се справя с чувствата си.



За жалост тук универсално лечение няма. То зависи от самия човек и той трябва сам да намери начина. Всеки има проблеми и всеки намира отдушник по различен начин- при някои това са цигарите, алкохола или наркотици, но в този случай това е храната. Но тя не може да реши проблемите, а може да се превърне в такъв. Тези, които са установили, че страдат от това разстройство като начало е хубаво да установят кои емоции ги карат да се обърнат към храната и да се научат да ги контролират. Едно допълнително хоби или някакво развлечение също оказва много добро влияние- като тренировките например. Повреме на тренировката се отделя както адреналин, така и ендорфин, което помага за поддържане на по-бодро настроение.
Просто всеки, който има подобен проблем трябва сам да намери лечението и начина, всичко е въпрос на воля. Все пак ядем, за да живеем, а не живеем- за да ядем.

Автор: Yoanka (Йоана Л.)

Внимание: Статията е от поредицата материали, написани от членове на форума. Използвайте информацията само след сериозно обмисляне и сравняване с други източници.