“Най-трудно е онова, което обикновено изглежда най-лесно - да видиш това, което се разкрива пред теб.”   Й.В.Гьоте
Заслужаваше си усилието! Въпреки че асистентите от опитната лаборатория по физиология в Пратера, наречена още вивариум, изпитваха угризения на съвестта. През 1912 г световно известният, вече 51-годишен професор с бяла клиновидна брадичка, остър ум и страст към конете Ойген Щайнах се бе опитал да промени пола на плъхове. “Феминизиране на мъжки и маскулинизиране на женски индивиди” е заглавието на труда му, в който се описва как на плъхове от мъжки пол се отстраняват тестиси и се присаждат на плъхове от женски пол. Резултатите изненадали силно и самия автор - женските индивиди с присадени тестиси придобили “мъжки” тип поведение и обратно.
Вдъхновен и впечатлен от резултатите, след 5-6 години Щайнах направил още една стъпка напред. Съвместно с уролога Роберт Лихтенщерн трансплантирал на хомосексуалисти тестиси от хетеросексуални мъже с надеждата, че ще промени абнормното им поведение.

Щайнах предполагал, че тестисите на хората с хомосексуална ориентация произвеждат естрогени. Това всъщност е била единствената му фундаментална научна заблуда и експериментът не дал никакъв резултат.С друго свое откритие Щайнах събудил у съвременниците си надеждата за вечна младост. Той установил, че когато се връзва семепровода (с цел стерилизация) на възрастни плъхове, намиращата се около него тъкан (Щайнах я нарекъл “пубертетна жлеза”) се активира, което от своя страна активира и жизнената дейност на плъховете. Отново съвместно с уролога Лихтенщерн на 1 ноември 1918 г. той прави първата подобна операция и на мъж (по-късно тя е наречена “операция на Щайнах”). Резултатите са учудващо добри: пациентите внезапно придобили нови сили и жизненост. На операция по онова време се подложили стотици заможни виенчани, дори самият Зигмунд Фройд, добър приятел на Щайнах. На операционната маса легнал и професор Лоренц, достолепен 72-годишен ортопед, който отново отворил частната си практика за продължително време. Световните медии тръбели за “ерата Щайнах”, като, разбира се, прозвучали и много критики за намеса в природата.

След като установил, че заместването с хормони , а не с жлези води до възстановяване на косата, кожата и дори психиката, ученият се насочил към идеята да открие метод за синтезиране на хормони. Така Щайнах станал един от първите учени, които свързали хормоните с човешката психика. По тази и ред други причини той се смята за пионер на съвременната ендокринология. Със смелите си виждания Щайнах премахва табуто върху сексуалността и утвърждава връзката й с хормоните и с психиката. Може би той би постигнал много повече, ако не се бе появил един трагичен момент от биографията му – избухнала Втората световна война. Като евреин Щайнах бил принуден да емигрира в Швейцария и никога повече не се върнал в родината си.
Но неговият асистент и ученик, разпаленият националсоциалист Валтер Холвег, продължава усилията на Щайнах. Холвег, безспорно учен с гениални хрумвания, за първи път синтезира прогестерона, а съвременникът му, химикът от Гданск Адолф Бутенанд изолира от 1500 литра мъжка урина кристален андростендион. За своите изследвания в областта на хормоните през 1939 г. Бутенанд (който умира през 1995 г.) е удостоен с Нобелова награда.
Хормоналната революция
Едва на прага между двете хилядолетия се изяснява това, което учените (включително и Щайнах) са подозирали от векове - хормоните са тези, които до голяма степен определят човешкото поведение. Мъжът бива стимулиран и подтискан от хормоните в много житейски сфери – в професионална, социална, лична, сексуална. Ето какво ново знаем днес:
естрогените са предпоставка за мъжката потентност и фертилност – макар и революционно като виждане, това е факт. Точно женските полови хормони са тези, които стимулират подвижността на сперматозоидите и подпомагат оплодителната им способност;
остеопорозата при мъжа е зависима от двата типа хормони - мъжки (андрогени), и женски (естрогени), които се образуват в мъжкия организъм. Проблемът мъжка остеопороза ще става все по-актуален през следващите 10 години и все повече ще се прави за профилактиката на това заболяване. Трябва да се знае, че терминът остеопороза вече навлезе във всекидневния живот на цивилизованите общества. Ако преди 10 години само 5 процента от населението познаваше думата “остеопороза”, днес почти 90 процента са сравнително наясно с болестта;
липсата на андрогени стимулира затлъстяването. През последните няколко години се доказа едно свойство на андрогените, което доскоро бе абсолютно непознато - те могат да разграждат мастна тъкан. Колкото повече андрогени има един мъж, толкова по-малко са тлъстините по тялото му. (Това се отнася най-вече за мастната тъкан около ханша). И обратно - колкото по-малко андрогени има той, толкова повече мастна тъкан от женски тип натрупва - нещо особено характерно за възрастта след 45 години, когато поради андропаузата нивото на мъжките полови хормони в организма спада;
в биологичен аспект гърдата и простатата си приличат - и двата органа са изградени от хормонално-зависима тъкан, която в общи линии по един и същ начин реагира на лечението с хормони. Трябва да се знае обаче, че днес умират повече мъже от карцином на простатата, отколкото жени от рак на гърдата;
може би всички сме хермафродити - мъжете трябва да знаят, че и при тях има продукция на женски полови хормони и то в значителни количества. Това е трудно да се приеме, но е истина. Жените вече свикнаха със знанието, че яйчникът произвежда първо мъжки полови хормони, които след това се преобразуват в женски. Така че, погледнато чисто теоретично, ние наистина сме хермафродити - произвеждаме и двата типа хормони, но полът ни зависи от начина, по който рецепторите за тези хормони са разпределени в организма;
днес освен за типично мъжките полови хормони много се говори за другите хормони -мелатонин , серотонин , растежен хормон , DHЕА (дехидроепиандростерон) и за тяхното влияние върху човешкото поведение.
Натрупването на повече познания в областта на хормоните както от страна на учените, така и от страна на обществото като цяло прави по-лесен публичния дебат за мъжкия климактериум. При жените това е особено просто – тези, които години наред приемаха противозачатъчни, сега не се страхуват по време на климактериума да посегнат към хормонозаместително лечение. Мъжете също не възприемат вече остаряването като “съдба”. За много от тях е ясно: с помощта на съответните лекарства и промяна в начина на живот може да се остарява достойно.
Още малко история, свързана с хормоните
Може спокойно да се каже, че дори библейските герои са били обсебени от идеята да надвият старостта. Ной имал трима сина - Сем, Хам и Яфет, които се родили, когато баща им бил на 500 години (самият старец починал на 950 години). В глава 6 на “Сътворението” Господ известява, че дава на хората 120 години живот - на толкова умира и предводителят им по това време - Мойсей.
Още в “Книга на царете” откриваме и чудесен пример за това какво означава хормонална стимулация. Става дума за поучителната история на цар Давид, който, вече стар и уморен, не можел да прогони студа от тялото си, с каквито и дрехи да се обличал. Когато приближените му намерили младо и красиво момиче, което “легнало до него и се държало добре с него”, цар Давид възвърнал силата си и решил много проблеми. Не е ли това първото описание на ендогенна стимулация на тестостероновата продукция при възрастни мъже?

Как хормоните дирижират целия ни живот II част