Така постепенно и несистемно се трупали знания (макар много от тях да звучат лаически и наивно) до 1889 г., когато 72-годишният френски учен Шарл Едуар Браун-Секар докладвал пред Биологичното дружество в Париж, че е открил средство против остаряване. След като експериментирал върху себе си инжекции с екстракт от тестиси на млади кучета и морски свинчета, той се почувствал “много по-жизнен”. По-късно резултатите му били поставени под съмнение, а ефектът от прилагането на екстракта отдали на самовнушение. Въпреки това Браун-Секар не се предал и отново приложил експеримента си при затворници. Резултатите били същите. За да убеди студентите в правотата на своите виждания, дори уринирал пред парижката Сорбона с “дълга и силна струя”. Започвала зората на хормоналните изследвания - няколко години по-рано (1855) Клод Бернар постепенно въвел понятието “вътрешна секреция”, а през 1905 физиологът Ърнест Хенри Старлинг употребил за първи път термина “хормон”. Успоредно с придобилите популярност разработки на Щайнах през 1935 г. Лакер и Ружичка успели от холестерин да синтезират тестостерон . Името на хормона дошло от латинската дума testis, а синтезирането му по изкуствен път открило нови хоризонти пред изследванията и заместителното лечение.
Какво са хормоните и как действат? Всъщност това са биохимични посредници, преносители на информация, които регулират и повлияват дейността на различните органи. Сам по себе си всеки хормон пренася данни, които стимулират определени клетки към определен тип работа. И всичко протича с огромна скорост, комплексно и специализирано. Най-грубо, процесът би могъл да се опише като придвижване на една молекула до определена клетка, вмъкване на молекулата в клетката, активиране на определен рецептор и стимулиране за някаква дейност. Така, ако сравним организма със свръхкомпютър, хормоните ще са електронната поща, която се разпраща на хиляди получатели и за хилядни от секундата пристига при правилния (най-често) адресат.

Думата хормон произлиза от старогръцкото “hormon”, което означава “движа се”. Науката, занимаваща се с хормоните се нарича ендокринология - това е наука за жлезите с вътрешна секреция, но може да се нарече и наука за биологичните комуникации в организма.
Еволюцията на хормоните наподобява еволюцията на телефонните системи през последните 50 години. Преди 500 млн. години природата си поставила въпроса: как може да съществува жива материя, съставена от повече от 3-4 клетки и как може да се осъществява комуникацията между повече клетки? Докато имало само едноклетъчни организми, връзката между една и друга част на клетката не е била трудно осъществима. При многоклетъчните са налице елементарни форми на комуникация между клетките (екзоцитоза и ендоцитоза), но това са много бавни средства за обмен на информация. Преживяването, продължаването на живота и размножаването, както и развитието, са наложили да се формира система от канали, по които информацията да протича и да достига навреме до получателя. Първоначално природата реагирала на новите потребности, като създала нервите и нервната система. Подобно на наземната телефонна мрежа нервите свързват бързо, ефикасно и качествено едни части на тялото с други. Постепенно обаче системата от нерви станала недостатъчно надеждна за предаването на цялата информация. Сложен и многофункционален организъм, какъвто е човешкият, би бил оплетен в нещо като мрежа от нервни влакна, която ще го направи уязвим и нежизнеспособен. Създадената в хода на еволюцията хормонална система (при човека хормоните са 25) може да се сравни с откриването на мобилните телефони, но с една-единствена разлика - хормоните действат много по-комплексно, отколкото всяка друга мрежа и информационна система. Чрез многообразието си хормоните безпроблемно филтрират и сортират импулсите от околната среда и от организма, предават ги или на всяка клетка в човешкия организъм, или само на определени, прицелни, тъкани и органи. Откриването на наистина прицелните клетки става чрез структури, наречени рецептори. Рецепторите работят на принципа на ключа и ключалката - те могат да разпознават само определен хормон или много подобните му деривати. Когато една клетка няма рецептор за определен хормон, независимо каква информация носи той, контактът не може да се осъществи и клетката не дава биологичен отговор. Трябва да се знае, че един хормон може да предава различни стимули, както и да получава един и същи стимул от различни хормони. Поддържането на определено ниво на кръвната захар например се контролира от 4 различни хормона. Освен това, чрез механизма на обратната връзка природата е дала възможност на всеки хормон сам да контролира дейността си.
Какви са основните видове хормони:
В зависимост от начина им на действие съвременната медицина различава три вида хормони.
1. Ендокринни. Те се синтезират в определени жлези - щитовидна, задстомашна, тестис, хипофиза, откъдето навлизат в кръвоносната система и чрез нея достигат до прицелните клетки, тъкани и органи. Кръвното русло е един вид магистрала, чрез която хормоните светкавично достигат до необходимото място и така се превръщат в куриери на далечна дистанция. Такива са например познатите ни:
инсулин, тестостерон , естрадиол, хормони на щитовидната жлеза, растежен хормон и др.
Особено важна роля в производството и разпределението на ендокринните хормони играе диригентът на ендокринната система - хипоталамусът. Това е жлеза с големината на череша, която се намира в средата на мозъка. Тя концентрира в себе си непрекъснатите импулси, идващи от тялото - температура, стойности на кръвното налягане, нива на различни хормони, кръвна захар и т.н. Тези импулси пристигат чрез централната нервна система. Какво става всъщност в малката мозъчна структура, хипоталамуса? Всяка секунда в него постъпват милиони динамични сигнали от тялото, той ги обработва, следва мигновена реакция – пулсово се отделят вещества, които трябва да изминат краткото разстояние до хипофизата, откъдето се отделят същински хормони. Тези посредници на информация между хипоталамуса и хипофизата фактически координират цялостната хормонално-ендокринна секреция в организма.
Самата хипофиза също е голяма колкото череша и макар че е част от мозъка има пряк, интензивен контакт с кръвоносната система. Тази малка жлеза произвежда 10 различни хормона, които попадат или директно в кръвоносната система и упражняват общ ефект (растежен хормон), или имат предназначението да дирижират секрецията на други ендокринни хормони от други жлези в организма - например от щитовидната.
Следва продължение...
Как хормоните дирижират целия ни живот