От Майк Менцер
Беше през късния ноември, когато на семинар в Чикаго на предишния „Мr. Америка  "- Боб Гайда, бях щастлив да се запозная с Тони Джърси -олимипийски шампион по вдигане на тежести и доктор по физиология на упражненията. След моя семинар - следващия ден в института на Боб Гайда  за спорт и фитнес, Тони  и аз отрихме, че нашите възгледи относно интензивността, адаптативния отклик и възможността за възстановяване бяха в еднакви посоки. Тони бе съгласен, че интензивността бе единственият най-важен фактор, имащ най-голямо въздействие върху растежа на скелитните мускули. Аз обясних на Тони как бях използвал метода на изоставането и вдигането на относително високи тежести, за да повиша моята тренировъчна интензивност, и това, че моят прогрес започна да се забавя въпреки най-интензивните усилия.
Тони  ми обясни, че очевидно съм се адаптирал на настоящото ниво на интензивност, като съм увеличил способността си да се справям с това ниво на стреса, съобразно с увеличението на размера и силата си. Това, на което бих откликнал сега, бе в понататъшното повишаване на тренировъчната интензивност, за по-голяма стимулация на адаптативния отклик. С други думи, ако ние желаем прогресивно да увеличаваме нашите мускулни обеми и сила до абсолютния лимит на генетично предписания ни потенциал, тогава нещо в нашите тренировки трябва прогресивно да нараства. Това нещо очевидно е факторът интензивност!

Проблемът за напредналите културисти като мен е с физиологичните промени, които придружават мускулния растеж. В процеса на адапатиране към увеличеното ниво на интензивност се става по-голям и по-силен, но идва моментът, когато трябва да се търсят нови и нови методи за увеличаване на тренировъчната интензивност.
За начинаещите и средно-напреднапите, това е относително лесно нещо - просто се увеличава тежеста с намаляване на времето за трениране - това е достатъчно за увеличаването на интензивноста и да се стимулира адаптативният отговор. Но след като се премине от средно напреднало към напреднало ниво -формулата става по-сложна поради увеличаващите се физиологични промени.
Физиолозите са открили, че всеки има капацитет за увеличаване на силата с 300%, докато възможностите за възстановяване адекватно от стреса на упраженията се увеличава само с 50%. Това означава, че опасността от претрениране се увеличава с увеличаването на мускулините размери и сила. Ръка с размери 52 см, съкращаваща се с максимална сила и интензивност има много по-високи нужди от резервите на тялото, отколкото максималното съкращаване на ръка с размери 42 см. При моя изостащаващ метод бях стигнал до положението, че всяко повторение в серията беше толкова интензивно и жестоко, че исхемията (кислородният глад) и натрупването на лактатни киселини бе толкова внезапна и драматична още от първото повторение, че буквално се посягаше върху възможностите за максимална интензивност на контракцията на всяко повторение. Според Тони, аз се бях адаптирал напълно към изоставащия метод. Той не произвеждаше вече достатъчно интензивност за стимулация на моите мускули. Това от което се нуждаех, бе нов тренировъчен метод, който да ме снабдява с по-интензивни контракции и в същото време да избегне исхемията и натрупването на метаболитите като лактатните киселини, които пречат на ултраинтензивните усилия.

Отговорът на моя проблем дойде в новия суперинтензивен метод наречен почивка-пауза. Първо аз избирам тежест, която ми позволява да достигна само едно максимално повторение. Например за горна част на гърди на машина използвах около 111 кг тежест - изпълнявах само едно максимално повторение. После, за да избегна натрупването на лактатни киселини и исхемията - почивам за 10-15 секунди, докато моят партньор брои. След 10-15 секунди почивка, изпълнявам моето второ повторение и отново почивам 10-15секунди, преди да направя и трето повторение, и така докато изпълня 4 или 5 повторения. Обикновено на третото повторение аз съм вече прекалено изморен да изпълня пълно максимално повторение със същото тегло, въпреки почивката от 10-15 секунди. Тогава моят тренировъчен партньор ми помага за да мога да изпълня повторението с огромно усилие и със същата скорост, както предишното повторение. Правя това движение за една серия в едно или две упражнения за една и съща мускулна група. Аз никога не правя повече от 3 серии за мускулна група и много често само две по този метод. Запомни, че всяко увеличаване на интензитета трябва да бъде в съотвествие с намаляването на обема на тренировка! Тъй като методът почивка-пауза довежда до качествено увеличаване на интензитета - това изисква драстично намаление на обема на тренировката. Аз изпълнявам всичко само 7 серии и никога повече от 13. След като започнах този метод и балансът между интензивност и времетраене беше намерен - започнаха моите фантастични подобрения - непрекъснати и постоянни за около 6 седмици. Средно силата ми за около месец се увеличи с 67% за всички упражнения. Мускулната ми маса се увеличаваше видимо всяка седмица и заедно с диетата ми - ниска на мазнини, цялостната ми орелефяване се подобряваше всеки ден. Откликът ми към този метод бе незабавен, драматичен и постоянен! Ако не прогресираш, което се изразява в нарастването на масата и силата - тогава ти правиш нещо много грешно. Или твоята тренировъчна интензивност е много ниска, или претренирваш. Отговорът на тялото към стреса трябва да е почти незабавен - не трябва да чакаш дни, седмици, или години. Когато отиваш през горещия юли да се печеш, ти не трябва да чакаш седмици, за да видиш отговора на стреса на който си подложил кожата.
Ти вероятно си забелязал от личен опит степента на твоята възможност да понасяш излагането на слъчевите лъчи. Опитвал ли си да получиш тен през ноември! Тогава можеш да стоиш часове под слънчевите лъчи, но няма да получиш никакъв  или  съвсем   малко тен. Колкото по-интензивни и концентрирани са ултравиолетовите лъчи, толкова тялото веднага реагира с почерняване. Някои хора мислят, че ако 3 мин. под лъчите ги прави да почерняват добре, то тогава 9 мин. ще им действат още по добре. Но за нещастие, това, което получават е лошо изгаряне. Това е същият вид логика, отнасяща се и до културизма и това води до претренир-ване и застой.
Методът почивка-пауза е най-напредналата, интензивна и стресираща форма на трениране. Неговият ефект е незабавен и много очевиден, но ако ти не си предпазлив и правиш повече от 3 серии за мускулна група без адекватна почивка между тренировките, ти ще декомпенсираш бързо и ще загубиш размери и сила. Стресът може да има позитивен ефект върху тялото или негативен такъв. Аз не препоръчвам този метод за начинаещи и слабо напреднали, които все още се катерят по стълбата на интензивността. За тези напреднали културисти, които искат да опитат, моля, бъдете предпазливи и много внимателни! Прекалено много добри неща могат да ви убият!
Джо Уайдър за метода: „Методът почивка-пауза за напреднали културисти, чрез които Майк Менцер спечели световната титла и Южната професионална купа, бе първо разкрит на културистичния свят през 1954 г. чрез списанието „Масъл Билдер". Той бе един от най-напредналите тренировъчни принципи на Уайдъровата система, но никога не получи същата гласност и значимост като флашинг методът, суперсериите и гигантските серии и други.Причината, че методът загуби популярност бе, че той развива сила и размери, но изгаря по-малко калории и оставя културиста доста заоблен. От друга страна, флашингът, изгарянето, гигантските серии изгарят повече калории и се получава по-твърда и  релефна физика. Пауерлифтерите обичат тази система, защото те търсят максимални размери и сила. Симетрията и релефът означават много малко за тях. Те тренират изключително по този метод и установяват световни рекорди, година след година. Днес с едно по-добро разбиране на диетата този метод (който изгаря повече въглехидрати, а не мазнините), отново получава популярност. Културистите могат да нагласят тяхната диета така, като включат по-малко калории от мазнини и повече въглехидрати. Така телесната мазнина се ограничава, докато размерът и силата се увеличават видимо.
Методът скоро ще набере популярност и ще вземе своето място сред другите добре известни мои принципи, които съм разработил през годините. Специална благодарност на Майк Менцер , който имаше куража да използва този принцип в комбинация с подходящо хранене и да докаже, че той наистина работи!"