Много често се случва в практиката стандартната културистична тренировка да не може да създаде достатъчен стимул за мускулен растеж. Един от начините за увеличаването на този стимул е използването на високоинтензивни принципи, които създават допълнително натоварване. Като най-популярни са се утвърдили чийтингът и форсираните повторения. Също може да се използват частични повторения, отрицателни повторения и почивка-пауза, въпреки че това не е основното им предназначение. Друг високоинтензивен принцип за създаване на допълнително натоварване са разтоварващите серии.

Разтоварващите серии имат своето място в културистичната практика както заради различното натоварване, което създават, така и заради факта, че те са най-добрата алтернатива при някои упражнения, тъй като създават по-голяма сигурност от другите високоинтензивни принципи.
Серия, в която след достигане на фалит се намалява тежестта и се продължава до следващ фалит, се нарича разтоварваща. Например, след достигане на фалит при 8-мото повторение, един или двама души намаляват (разтоварват) от тежестта и трениращият продължава с изпълнението на още няколко (2-3) повторения до достигане на нов фалит.
Посредством разтоварването (намаляването на тежестта) не се намалява натоварването върху тренираните мускули, а се увеличава. Разтоварващите серии, подобно на гореописаните тренировъчни принципи, са начин за увеличаване на интензивността, тъй като увеличават напрежението в тренирания мускул (увеличават напрежението в мускулните влакна, действали до фалита, и освен това въвличат нови)!
Разтоварването много прилича на форсираните повторения. При форсираните повторения тренировъчен партньор „отнема" от тежестта на щангата, дъмбела или уреда. Обикновено при форсираните повторения всяко едно от тези повторения се изпълнява до фалит, защото тренировъчният партньор помага така, че трениращият да вложи максимално усилие при всяко повторение, т.е. помага точно толкова, колкото е необходимо. Например, трениращ достига фалит (отказ) на 8-мото повторение и тренировъчен партньор му помага да изпълни едно форсирано повторение, но така, че трениращият да вложи максимално усилие. При следващото форсирано повторение помага повече, но толкова, че трениращият да вложи отново максимално усилие. При последното (третото) форсирано повторение помага още повече, но така, че трениращият да вложи максимума според своите възможности. Следователно при трите форсирани повторения трениращият достига три фалита. При всяко следващо форсирано повторение тренировъчният партньор отнема повече от тежестта, но така, че трениращият винаги да влага максимално усилие.