Тренировката е процес на  непрекъснато подлагане на човешкото тяло на периодични и системни упражнения. Основни задачи са създаване и усъвършенстване на двигателния навик - разширяване на функционалните възможности – масов спорт и спорт за всички, подобрение, състезателен спорт с цел постигане на максимално физическо натоварване. Спортната тренировка е средство за разширяване и усъвършенстване на естествените способности на човек да се адаптира към средата. В резултат на системно трениране настъпват промени в дихателната система и дишането на спортиста. Системното трениране води до увеличаване броя на активните алвеоли, увеличава се обема на въздух в белите дробове.

 

 

Системните спортни занимания водят също и до изменения в честотата на дишането - наблюдава се спортна брадипнея - в следствие на повишен тонус на парасимпатиковия дял на Вегатативната нервна система. Факторите от които зависи протичането на възстановителния процес са: степен на тренираност , условия на околната среда и режим на почивка. Във възстановяването на дишането след физически натоварвания се наблюдават 2 фази: алактатна – бавна, бърза и  дълга; лактатна – дълга, бавна и продължителна, свързана с окисляването  на млечната киселина. При спортната тренировка се формират няколко вида адаптации: физиологична, морфологична, биохимична. Пример за адаптация е кислородният глад. Начало на всяка адаптация е резултат от получаването на различни сигнали - словесни, зрителни. Настъпват промени и в мускулатурата: хипертрофия - увеличаване обема на влакната и хиперплазия - делене на влакната на две. Фази на адаптация:
1. Начална - започва със сигнал за предстоящ процес на трениране и приспособяване. Развитието на тази фаза зависи от стартовия дразнител, размера на предизвикващия процес на възбуждане в Централната  нервна система.

2. Преходна - характеризира се с постепенно нормализиране и регулиране на възбудителният  процес в Централната нервна система;
3. Устойчива - тя е резултат от повишено напрежение, с подобряване на функционалното състояние на тренирания. Постигнатата адаптация се проявява чрез по-голяма доза работа или недостиг на кислород, така настъпва окончателната адаптация. Първоначалното стресово въздействие вече е преодоляно.
4. Загуба на адаптация - постигане на желано равнище, изисква се усилие на състезаващите се.
При натоварване нараства силата и честотата на сърдечните съкращения както и систоличното кръвно налягане, и минутният обем на сърцето, а намалява диастоличното налягане. Тези измененения на кръвообръщението при натоварване зависят от нивото на физ. подготовка, характера на натоварванията, индивидуалните особености на сърдечната съдова система и храненето. Съществуват 4 типа реакции на кръвообращението:
- Нормотоничен - еднопосочност в измерването на кръвно и пулс , възстановяването е бързо;
- Хипертоничен - повишаване на периферното съдово съпротивление, ускорен пулс и слабо покачване на диастоличното кръвно налягане, има забавено възстановяване;
- Хипотоничен - голямо покачване на пулсовата честота с удължено възстановяване;
- Дистоничен пулс - налягането нараства и пулсът също, понижава се кръвното налягане, което се дължи на намаляване силата на сърдечните съкращения, понижен съдов тонус;

Характерни са и изменения на пулсовата честота през първите 30-60 минути след натоварване. Процеса на храносмилане е един от основните физиологични фактори за възстановяване на организма след физическо натоварване. Съчетаването на интензивна мускулна дейност с храносмилане се отразява неблагоприятно върху дееспособността на спортиста - болки в коремната област и др. След физическа работа се препоръчва увеличен прием на белтъци. Въглехидратите се разграждат първи за освобождаване на енергия. При добре тренирани спортисти се наблюдава усилено разграждане на мазнини в черният дроб, бъбреците и др. Водата и минерални соли допринасят за извършване на интензивна мускулна работа.