Трицепсите на Серджо Олива наистина приличат на подкови - и като че ли под техния знак на късметлия е минал целият живот на
Серджо. Да вземем само бягството му от родната Куба. Изпратен на Панамериканските игри в Ямайка през 1960 г. като единствена надежда на страната си за златен медал В щангите, Серджо всъщност има други планове... и Вместо на игрите, запрашва към САЩ.
Хипнотизиран от физиката на културистите в новата си родина, той започва да тренира още от 1960 г. Но поради липса на каквато и да е информация за правилни тренировъчни методи и наука на трениране, а и заради лошия си английски, Серджо взема първото попаднало в ръцете му
упражнение и го превръща в тренировъчен маратон, траещ понякога до 3 часа.
„Да, това бе лудост... За всяка мускулна група правех по около 12 упражнения, всяко с по 5-6 серии и 8-18 повторения в серия. И въпреки че е необичаен, този тренировъчен метод - ако може да се нарече така - работеше като магия и тялото ми растеше като плевел.
И една от най-забележителните му части бе
трицепсът, който май имаше най-голяма полза от тази тренировъчна лудост. Когато започнах да вдигам тежести, дори нямах представа, че трицепсът има три глави. Но гледах какво правят другите и опитвах всичко видяно. За късмет или не, улучих - или по-скоро трите глави.
А да удариш тези три глави е ключ към големи
трицепси. По мое време повечето билдери работеха само върху външната глава и всеки имаше високо горе на ръцете си големи
мускули - долните половини обаче бяха малки, защото никой не работеше върху тях както трябва. Аз постигнах забележителни резултати при тази мускулна група, като обърнах хвата при упражнения като
френска преса и избутване на
горен скрипец. Всъщност всяко упражнение, при което в изходно положение дланите ви са към главата, акцентира върху по-долната част на трицепсите. Друго нововъведение, което направих, бе пирамидирането на тежестта при трицепс тренировката. Хората тогава правеха лека тренировка в един ден и тежка на следващия. Аз обаче правех тежката и леката в един ден. По-добре е да свършиш с всичко наведнъж. В първите 3 серии от дадено
упражнение за трицепсите използвах прогресивно нарастваща тежест с постепенно намаляващи повторения, докато в третата серия не стигна почти до максималната си тежест. В 4-ата и 5-ата серия обаче - последните, постепенно намалявах тежестите, като връщах повторенията. Според мен точно тази тежко/лека техника ми донесе възможно най-добрите и бързи резултати. Всичко, което опитвах, имаше ефект върху мен и благодаря на бог за това. Мога обаче да кажа само това, което работи при мен. Не съм от тези могъщи треньори, които обясняват на всички останали защо това, което правят, е погрешно. Мога да кажа, че за маса в ръцете разчитах главно на пресдауна с макара (избутването на
горен скрипец) с всички възможни ръкохватки, както и на екстензията с дъмбел над глава. Правех и много кофички с тежест, което не бе популярно упражнение в онези години, като за тежест слагах 4-5 22-килограмови диска от щанга на колана.
Всичките тези екзотични тренировъчни методи ми донесоха куп прякори - наричаха ме ту Кубинския въстаник, Кубинския ескимос или направо Легендата - по каквато си искат причина. Никой от тях обаче не се хвана да тренира с мен в залата. И тъй като и до днес продължавам с тричасовите тренировки, никой вероятно не може и сега."
