Този вид тренировка има претенцията да бъде единственият научен тренировъчен метод, който е бил разработен някога. По принцип това не е вярно, но Heavy Duty - тренировката наистина е построена върху резултатите от научни изследвания. Тези резултати казват, че едно единствено повторение на произволно упражнение, изпълнено с максимална интензивност, е достатъчно за постигане на максимален мускулен растеж. Този, който е чел преди подобно нещо и после е опитал при тренировката да приложи всичко на дело, той знае след това, че Земята наистина не е плоска. Да се движат екстремно големи тежести при тренировката означава необичайна стресова ситуация за мускулатурата, което би трябвало да има за последствие растеж на мускули. За съжаление Heavy Duty - защитниците скриват повече информация от тази, която оповестяват. Отсега нататък трябва да стана по - прецизен технично: това не е необходимо за поясняване на слабите места на Heavy Duty - тренинга. Мускулната тъкан се образува от аминокиселини при помощта на ензими (никога без тях), рибозоми. Тези рибозоми се активират за тази дейност от съобщителните РНК (рибонуклеинови киселини). Обаче количествата рибозоми и съобщителни РНК са ограничени. За да бъда точен, тялото притежава тъкмо достатъчно количество рибозоми и съобщителни РНК, за да извършва постоянния белтъчен обмен. Ако сега мускулатурата се изложи на необичаен стрес (а ла Heavy Duty - тренинг), тогава непосредствената реакция на това не е растеж, а увеличаване нивата на рибозоми и съобщителни РНК за период от няколко дни. Едва когато тези два фактора са увеличени, мускулатурата ще реагира от следващия необичаен стрес с растеж. Т 1/2 на рибозомите възлиза само на няколко дни, затова импулсът за растеж трябва да се даде през този период. Heavy Duty - тренировката е единствена по рода си, защото с нея белтъчната тъкан и въглехидратните резервоари (доколкото последните са малки) се атакуват и подготвят за нагаждане. Натоварването на въглехидратните резервоари се обяснява от своеобразието на този вид тренировка да бъде много кратка, фактически толкова кратка, че мастните киселини не могат да се привлекат като гориво. Затова мускулите си послужват с всички разполагаеми въглехидрати.
Ако въглехидратните резервоари са напълнени, те не могат да се натоварват достатъчно силно. Heavy Duty - тренировката е оптимална, когато въглехидратните резервоари са значително изпразнени. Освен това, поради една много специална причина е важно, в определени периоди да се натоварват по едно и също време въглехидратните резервоари и белтъчната тъкан. Най - голямата заслуга на Heavy Duty - тренировката е тази, че при нея спортистите стават твърде ентусиазирани. Всяка тренировъчна единица се превръща за тялото в адреналинова въртележка. Чрез това не могат да се увеличат достатъчно нивата на рибозомите. По принцип спортистите тренират не твърде дълго, а твърде тежко, специално когато поддържат диета. Колкото по - незначително е приемането на калории, толкова по - малка е способността за възстановяване. Heavy Duty - тренингът изгаря, въпреки че за много по - кратко от другите видове тренировки, много големи количество въглехидрати. Погледнато обобщаващо: Heavy Duty - тренингът е много добър начин да изложите своите мускули на необичаен вид стрес: обаче големият недостатък е, че е относително лесно да се "пресилите". Ханс Сели (роден 1907 г.), австралийско - канадски биохимик, изследовател на хормоните и основател на теорията за стреса, разработи принципа S.A.I.D. (специфично нагаждане към предварително зададено натоварване). В своята възхитителна теория, той описва как даден организъм се нагажда към зададено натоварване, фазата на нагаждане (в нашия случай нагаждане означава мускулен растеж) се предизвиква от необичайно интензивно стресово натоварване, което обаче не бива да достигне до алармиращ стадий. Поради твърде тежки тренировки, много спортисти достигат в алармиращата фаза, която означава за тялото живото застрашаваща ситуация. Двете фази, алармираща и нагаждаща, не могат да се осъществяват в тялото по едно и също време. Стадият на нагаждане се изразява в засилено натрупване на белтъци и може да започне само при увеличени нива на рибозомите и съобщителните РНК. Ако човек попадне в алармиращата фаза, съобщителните РНК са вече разградени, докато нивата на рибозоми са най-високи. |