Протеинова оскъдица
Адекватният прием на въглехидрати спомага съхраняването на протеина в тъканите. Нормално протеинът играе важна роля при поддържането, възстановяването и растежа на тъканите и до значително по-малка степен служи като хранителен източник на енергия. Гликогеновите запаси обаче могат лесно да се намалят при гладуване или подлагане на диети с намален прием на калории и/или съдържание на въглехидрати, както и при изтощителни тренировки. Ефектът от намаления прием на калории (40 часово постене) и общо лишаване от храна (7-дневно гладуване) върху нивата на глюкозата в плазмата и компонентите на липиден разпад са фатални за мускулите . След почти два дни постене кръвната глюкоза намалява с 35%, но не спада повече при по-продължителен период на въздържане от храна. В същото време циркулиращите мастни киселини и кетони (вторични продукти на непълния мастен разпад) бързо покачват нивата си - плазмените кетони се увеличават драматично след 7 дни гладуване.

Когато гликогенните запаси
намалеят и нивата на глюкоза в плазмата спаднат, синтезът на глюкоза може да се осъществи и от протеина, и от глицеролната част на липидната молекула. Този процес на глюконеогенеза осигурява метаболитна възможност за увеличаване на количеството въглехидрати (и поддържането на нивата на плазмена глюкоза) в лицето на изчерпаните гликогенни запаси, както се случва при глад или изморителни упражнения. Цената, която тялото плаща, обаче, е временно намаляване на телесните протеинови „запаси", в частност - на мускулния протеин. В екстремни условия това води до значително намаление на чистата телесна маса и до съпътвстващото го натоварване за бъбреците, което увеличава тяхната работа, за да могат да изхвърлят азотсъдържащите вторични продукти, резултат от протеиновия разпад.