Гроздето е една от най-полезните за човека храни. Доказателство за това твърдение може да се намери и в миналото. Гроздолечението (ампелотерапия) се споменава в трудовете на много древни учени. Диоскорид, живял по времето на Нерон, говори пръв за гроздолечението в своите пет книги "De materia medica". По-късно Плиний Стари публикува наблюденията си върху действията на гроздовия сок като лекарство в Naturalis Historia, книга 23. През V в. пр.н.е. Хипократ дава съвети гроздето да се използва дори при лечението на очите. Гален през 164 г. пр. н.е. коментира ползата от гроздето при редица заболявания на човешкия организъм. През средните векове много лекари утвърждават гроздолечението като полезно. В края на 19 век в швейцарските курорти най-използваният плод е гроздето.   Преди 70 години в България е открита първата гроздолечебница от ст. н. с. д-р Николай Спиров, която се е намирала край морето, в „Св. Константин и Елена”. За жалост медицинското заведение е закрито в началото на Втората световна война.

Защо е полезно гроздето

Захарността на повечето плодове е средно 5-10%. В гроздето тя е около 20%, а в гроздовия сок дори над 25%. Захарите в гроздето - глюкоза и фруктоза, навлизат директно в кръвта. В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчена, винена, лимонена,  фосфорна и други, които стимулират всички етапи на обмяната на веществата, поради което гроздето и гроздовият сок се препоръчват при безапетитие, при стомашно - чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления, при запек. Гроздето е богато на витамини: С, В, РР, провитамин А, поради което действа укрепващо на нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите; подобрява зрението. Наличието на много калий укрепва сърдечния мускул, подпомага отделянето на излишните течности. По тази причина гроздето и сокът му са полезни при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. Магнезият, калцият, фосфора, желязото помагат за лечение на рахит, предпазват от анемия. Багрилоподобните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт.
Особено полезно е гроздето за спортисти и за хора, понасящи големи физически  натоварвания.     
Гроздов сок
Установено е, че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества от всички други натурални сокове. Препоръчва се гроздовият сок да се пие по половин литър на три пъти: сутрин, обед и вечер. Пресният сок съдържа много захар и минерални вещества, фосфати и малко белтъчини. В него има витамин Р, РР,  С и витамини от В - групата. От 1 литър гроздов сок се получават 720 - 900 калории, което се дължи на високото съдържание на захари, но и на това, че захарите глюкоза и фруктоза са в съотношение 1:1. Пепсинът улеснява усвояването на белтъците. Органичните киселини оказват благоприятно въздействие на апетита и на жлезите с вътрешна и външна секреция. Те утоляват жаждата, подобряват перисталтиката на червата и подпомагат отделителната възможност на бъбреците.

Сушеното грозде-стафидите също са храна и лекарство. Противопоказания за употребата на по-големи количества стафиди са наднормено тегло, захарен диабет, язва на стомаха или на дванадесетопръстника. Особено полезни са стафидите при депресивни състояния, умора, неспособност за концентрация.
 
При провеждане на диети за отслабване грозде може да се използва, но в ограничени количества заради високата захарност. Удачно е да  се консумира грозде при умора в следобедните часове.
По - полезно е провеждането на разтоварващи дни с грозде и гроздов сок, но трябва да се подберат сортове с по-ниска захарност.
Използването на гроздето (гроздовия сок) с цел лечение трябва да става по лекарско предписание.