Аз хапвах царевични пръчици сутринта преди първото ми състезание. Това бе състезанието на щата Вирджиния за юноши през 1991 год. и аз тежах 85 кг. Бях на 18 год. с ръст 175 см и нямах абсолютно никаква представа какво правех. Теорията ми бе да не ям мазнини. Нямах знания за въглехидратите и захарите, и как те се отразяват върху състезателната форма, затова ядях царевични пръчици с обезмаслено прясно мляко, защото те нямат мазнини.

По-голямата част от диетата ми се състоеше от спагети и яйчни белтъци. Смучех сурови яйчни белтъци разбъркани с обезмаслено мляко. От това ме хвана жестоко разстройство, може би съм се заразил със салмонела от суровите яйца, но си мислех, че това е нещо нормално. Присвиваше ме стомах и често бягах до тоалетната. Мислех си, че бодибилдингът е най-нелепия спорт на земята, защото трябваше да страдам толкова много. Накрая се срещнах с няколко момчета в залата, които се бяха състезавали преди. Те ми казаха какво да изхвърля от диетата. Те ме научиха, че трябва да намаля приема на въглехидрати и да внимавам за солта. Тогава разбрах, че има доста наука в този спорт и диетата не е само да изключиш мазнините.

Аз спечелих това състезание, въпреки, че не ми достигаха знания. По-късно се прикрепих към по-напредналите и научих доста неща. Не съм се явявал на много състезания, но бързо се изкачих сред най-добрите аматьори. Това е така, защото цял ден се въртя около професионалистите.





Израснах сред хора като Уил Сталинг и Дон Лонг.
Сега вече знам как да се подготвям за състезание, да намалявам и спирам солта, да намалявам въглехидратите и преди самото шоу да зареждам с въглехидрати. Сега мога да постигна много добра и чиста форма. Днес има много суплементи, които помагат на състезателя да се приведе във форма. Могат да се ползват протеини, аминокиселини и креатин.