По-рано бе посочено, че ще бъде направен анализ на понятието “
инсулинов удар”. За да преценим кой въглехидрат би имал най-благоприятен ефект след физическо натоварване, бихме предложили да се сравнят ролите на всеки от тях. Като правим сравнителен анализ в която и да е област, първо трябва да разгледаме проблемите, свързани с ползата и вредата от прилагането на различните подходи. Когато преценяваме кои са по-полезни за възстановяване на горивните запаси след тренировка – простите или сложните въглехидрати, трябва да имаме пред вид какво се предлага за всеки от тях.
Какво е инсулинов удар? Как действа той?
Едно от последните и най-фанатично проповядвани модни увлечения в областта на диетите е “
инсулиновият удар”. Какво представлява той? Как действа? Както подсказва и самото наименование,
инсулиновият удар е натоварването на мускула с огромни количества
инсулин, за да се стимулира растежа му. Всички знаем, че
инсулинът е високо анаболен хормон и поради това трябва да се вкарва в системата. Тъй като е анаболен хормон, трябва да помним, че прекомерното стимулиране на която и да е биологична функция води до отрицателни резултати. Добре ли се отразява
инсулинът или зле? Въпросът не е толкова прост колкото вярваме или се надяваме, че е. Проблемът с
инсулина е свързан с количеството, което се отделя в организма.
Простите въглехидрати наистина предизвикват силно отделяне на
инсулин, но това може и да се окаже лошо в зависимост от това как организма се справя с това голямо натоварване. Като се поемат прости сложни въглехидрати /храни с висок гликемичен индекс/ след физическо натоварване се създават условия за производство на големи количества инсулин в организма. Така черният дроб заработва, за да възстанови равновесието като преработва излишъка от инсулин в
триглицерид /вид мазнина/, която веднага се отлага в организма като телесна мазнина. Това откритие е доказателство срещу онези, които предполагат, че всичкият произведен
инсулин се отправя към мускулите за натрупване на необходимите запаси. Ето защо, задължително трябва да отговорим на въпроса кое е правилното. Трябва да приемем, че и двете са. Повтаряме, въпросът е в количеството.
От съществено значение е количеството, произведен инсулин Спомнете си, че смятаме
инсулина за строител на мускулите, но когато се произведе прекалено много от него, той не отива за изграждане на мускулите, а се натрупва като телесна мазнина. Може да разгледаме
инсулина от съвсем различна гледна точка. Още веднъж повтарям, проблемът не се състои в това дали инсулинът е вреден или полезен, а по какъв начин да произведем такова, че да се оползотвори за изграждане на мускулите и да се избегнем превръщането му в мазнина. Всичко се свежда до произведеното количество. За да предизвикаме положителна реакция в организма, необходимо е бавно да се отделя постоянно количество
инсулин, което организмът да програмира така, че да насочва към изграждане на мускулите. Докато едни специалисти препоръчват консумирането на прости захари след тренировка, други твърдят, че бавното действие на сложните въглехидрати не е достатъчно, за да се отдели правилното количество
инсулин. Тези, които поддържат теорията за ползата от простите въглехидрати като храна след тренировка, подкрепят това с аргумента, че когато организмът се нуждае от бурен приток на
инсулин след физическо натоварване, той няма да го складира във вид на мазнина, а ще го насочва към мускулните клетки. Подход, отговарящ на всички изисквания, би могъл да включва консумирането на малко прости въглехидрати след тренировка и, непосредствено след тях, допълване с протеин /за възстановяване на азота/ и сложни въглехидрати /за възстановяване на гликогена/. Проблемът тук се състои в това колко прост въглехидрат е достатъчен за производството на необходимото отделяне на
инсулин и кое е прекомерно голямото количество, ограничаващо способността на организма да консумира необходимите запаси от протеин и сложни въглехидрати. Много значение има горната граница на апетита на спортиста и типа диета, която провежда.
Какво означава прекалено много?Цифрите не винаги очертават пътя, но общо признатото количество спортни напитки /течни въглехидрати/ е 225 г. Веднага след тренировка. Препоръчва се именно това количество, тъй като повече от 225 г. не водят до допълнителен прилив на енергия. Освен това, повече от 225 г. може да доведат спортиста до риска да насочи
инсулина към мастните клетки. Фактически, дори 225 г. могат да се окажат твърде много по отношение на натрупването на
инсулина /в мускулите или в клетките/. Поне 225 г. най-вероятно биха пресекли апетита на повечето спортисти.
Глен Кънигам
Слева продължение...
