Сложните въглехидрати стимулират производството на инсулин до подходящото ниво
Не само, че зареждането с гориво чрез сложни въглехидрати помага да избегнете инсулиновия удар и отрицателното отклоняване към натрупване на мазнини, но то има и още едно основно значение, осигурявайки производството на толкова инсулин колкото е необходим за изграждането на мускулите. Постоянното количество може да бъде насочено към мускулите и встрани от мастната тъкан, където е нормално да се насочва, ако се произвежда твърде много за твърде кратък период от време. Още веднъж наблюдаваме как един факт се изопачава и се превръща в измислица. Преобладава явно схващането, че щом инсулинът предизвиква анаболна реакция в организма то по-голямото количество от него ще предизвика по-голям анаболен ефект. Повече не винаги означава и по-добре. Всъщност, по отношение на храненето в повечето случаи повече означава по-зле! /Макар да трябва да отбележим, че след усилена анаеробна тренировка повече инсулин се насочва към работещите мускули отколкото това става през нормалните периоди от време./
Спортистът трябва да предприема такива мерки, че да осигури бавното и постоянно отделяне на инсулин без да се предизвиква силно повишаване или спад. Един от основните подходи към равномерното отделяне на инсулин включва консумацията на сложни въглехидрати.  Те се абсорбират бавно и не нарушават метаболизма на инсулина. Трябва да се избягват простите въглехидрати, макар че твърде много треньори ги препоръчват, за да се избегне прекалено бързото отделяне на инсулин, което неизменно води до нарушаване в неговата обмяна. Ето защо би трябвало да разглеждаме “инсулиновия удар” като потенциално вреден. И трябва да внимаваме “какво да е количеството” на този толкова зле преценяван компонент.

Неправилно е зареждането с гориво чрез прости въглехидрати
Също така, съществува тенденция към прекалена употреба на прости въглехидрати след физически натоварвания. Организмът непременно се стреми към бърза реакция. Запасите от инсулин бързо скачат нагоре, само за да изчезнат в склада за мазнини, оставяйки организма в състояние на непрекъснато търсене на нови количества.Трениращият продължава да смучи захари докато се почувства твърде слаб и преситен /въпреки празните калории/, за да се сети да поеме протеини или сложен въглехидрат. Като следствие от това, организмът изпитва състояние на лишение с ниско ниво на възстановяване на гликогена и нулево ниво на възстановяване на азота. Ниското ниво на азота след интензивно физическо усилие, съчетано с липса на възстановяване на запасите след тренировка, предизвиква отрицателен азотен баланс в организма.

 Не може да се очаква от организъм в това биологично състояние да изгражда мускулна маса, вместо това той започва да изгаря натрупаната мускулна тъкан, за да си осигури гориво! Пак повтарям, това е очевидно доказателство против изчисляването на броя на калориите като основна мерна единица при съставянето на ръководствата за правилно хранене. Друго отрицателно влияние, водещо до слабо представяне и ниски резултати, оказват факторите, свързани с ограничените знания когато се изтъкват ползата и недостатъците на един или друг подход. Справка – инсулиновият удар и предполагаемата полза от него.

Обобщение
Надяваме се че, като обсъждаме предимствата на биологичната стойност и функция, противопоставени на броенето на калории, предлагаме много по-жизнен подход към изготвянето на програми за хранене отколкото диетите, предлагащи само отчитането на броя на калориите. Проблемите, повдигнати тук, би трябвало да помогнат да се разбере, че се обръща твърде голямо внимание на това колко се яде, а не на много по-жизнено важния въпрос какво и кога трябва да се яде! Необходимо е да разберем каква е ролята на храните, които ядем, преди да приложим на практика планираната диетата. Ако е трудно да отхвърлим една теория с едновековна история, то поне трябва да я прилагаме след като сме поставили необходимите хранителни съставки на местата им, а не преди това. Като треньори, трябва да дадем възможност на трениращите да наблюдават резултата от храните, които консумират, а не да им предлагаме предварително установен брой калории, които в повечето случаи ще ни отведат далеч от целта. Все едно би било да впрегнем коня зад каруцата, а не пред нея. По този начин треньорът ще бъде наясно с логичното развитие на нещата в стремежа си да състави правилна програма за хранене.

Консумацията на прости въглехидраи след тренировка – Инсулинов удар I част