Едно от най-красивите дървета в градината е мушмулата. Плодовете на мушмулата са вкусни и полезни, но и често и пренебрагвани.

Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафяво-зеленикави кълбовидни, навърха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вкус и семена с твърдост на костилка. Мушмулите се берат през септември и октомври. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки, сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява. Трябва да се берат внимателно, без брулене и тръскане,защото лесно се набиват. Когато брането е преди осланяване, плодовете трябва да се поставят в съндъчета или касетки на дебели от 40 до 50см пластове и да се съхраняват на хладно и проветриво място. По този начин могат да се запазят до два месеца. Ако са разстлани много на тънко, мушмулите изсъхват, спаружват се и стават негодни за консумация. Повремe на доузряването мушмулите трябва редовно да се преглеждат, като силно омекналите и смачкани плодове, веднага се отстраняват и консумират, тъй като плесенясват и повреждат останалите.
При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или преработят веднага, понеже са нетрайни и бързо загниват.
Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система. В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.
Мушмулите се консумират предимно сурови, но ако разполагате с по-големи количества плодове, които ви е невъзможно да съхранявате дълго. Бихме ви предложили някои лесни рецепти за тяхното оползотворяване.

Мушмула - Продължение...