Този подход, осигуряващ точно и ясно измерване на калоричната стойност може да се сравни с дихателните възможности и машината за измерването им, съпоставени с начина, по който се извършва вентилацията чрез дихателната система на човека. Спомням се как се явих на един особено тежък изпит по ерго-физиология. Въпросът, който трябваше да развия се отнасяше до проблемите, свързани с кислородния капацитет при голяма надморска височина. Пресмятах изчисленията си няколко пъти и все стигах до един и същи резултат. Спомням си  този резултат – нула. Нула! Невъзможно от гледна точка на човека!

Времето ми изтече и трябваше да си предам писмената работа. Втурнах се към шкафчето си, за да сверя цифрите и изчисленията. Какво бях пропуснал? Е, все можех да получа някоя и друга точка за това, че съм хвърли толкова труд. Срещнах професора си във фоайето същия следобед. Вдигнах ръце – исках да кажа “предавам се”. Усмихна се широко - знаеше какво ще го попитам. Минавайки край мен извика: “машина за дишане, а!”. Изглеждаше доволен от себе си. И аз изпитвах същото, макар и донякъде да се чувствах като глупак. Нулевият резултат бе правилен при използваните от мен уравнения. “Неприемливостта” на получената стойност, що се отнася до състоянието на човека, се елиминира с един трик /използване/ на машината за дишане за разлика от механизма на реакция в човешкия организъм.

 

 

 

И още нещо във връзка с разглеждания въпрос, механизмите, произведени от човека и човешките “механизми” не непременно действат по един и същи начин и с една и съща “ефективност”. Изискванията да се проектира ефективна програма се основават на състоянието на даден човек, а не на резултата от действието на някаква машина. Стойността на даден хранителен продукт, определена чрез изгарянето му в калориметър, дори и приблизително не отговаря на резултата, който се постига като постоянно се регистрира енергията, отделяна при действието на механизма на горене у човека /обмяната на веществата/. Едното не е пълно копие на другото. Това е основният момент в нашата дискусия и всъщност представлява ключът към осъзнаване на това, какви скрити капани има в предопределянето на броя на калориите и в предполагаемия брой калории, който ще осигури необходимата енергия и за изграждане на мускулите и за намаляване на мазнините .
В продължение на близо век установените калорични стойности, които се отнасят до хранителните категории са следните: протеин 4.8 калории, въглехидрат 5.2 калории, мазнини 9 калории. Тези стойности като че ли са валидни винаги и за всички. В края на краищата, кой би ги оспорил? За всяко научно откритие обаче могат да се намерят доказателства както за така и против. Макар и установените норми за калоричните стойности на хранителните продукти, които консумираме, да изглеждат неоспорими, при по-задълбочено вникване в проблема могат да бъдат направени някои изненадващи открития. Основно значение в това отношение има фактът, че тези калорични стойности са само приблизителни, а не абсолютно точни величини, както се смята /и както би трябвало да бъде/. Доказано е, че трябва да се направят много по-точни измервания преди калоричните стойности да бъдат обявени за установени и вечно валидни.