Хората са програмирани така, че използват числовите стойности като мярка за сравнение. Виждали сме това и в случаите когато се планира предварително намаляване на
теглото с по 5, 10 или 20 килограма. Друг път пък се използва кантара, за да се установи колко е желаното тегло и след това се подлага организма на ограничения като не се приемат необходими
хранителни вещества, за да постигнат намаляване на
килограмите. Въпросът е колко време се задържа постигнатото
тегло? Каква цена е платил човек, за да постигне това? Често скоростта на обмяната на веществата на тези хора се променя до такава степен, че се установява схема на системен провал.
Невъзможно е да се постигне успех - зле прилаганият подход, включващ отчитане броя на
калориите, се наказва твърде сурово от научно обоснованото му компенсиране. Би било много по-добре, ако се вземат под внимание процентите на съдържанието на мазнините, измерени в организма. Размерът на дрехите и дупките на колана например могат да бъдат мерни единици, прилагани с много по-голяма точност. Да намалиш мазнините и да натрупаш
мускули за определен строго контролиран период от време има много повече смисъл от това да броиш
калории.
Отчитането на
калории, макар и да изглежда неопровержим начин за определяне на дълготрайна програма за хранене, е всъщност “измъкване”. По същия начин както кантарът не може да измери структурата на тялото, а само
теглото ви, така и броят на
калориите може да очертае само общите напътствия, но не и ясната диетична схема, подходяща за всеки отделен човек и заложена в програмата за постигането на поставената цел. Проблемът се състои в това, че обществото се подвежда като възприема броенето на
калории за прецизно обоснован подход - всъщност той съвсем не е такъв! Хората поне съзнават, че кантарът е от значение само по отношение на наднорменото
тегло. Това, което не се вижда – и си остава скрито – е, че отчитането на
калориите е подвеждащо, а силно преувеличеното му значение крие потенциална заплаха, която може да достигне огромни размери. В най-добрия случай, то може да попречи да се приложи истински научен подход. Професионалистът в областта на
фитнеса трябва да съзнава всичко това когато съставя програми с ръководство за
правилно хранене.
В усилията си да изясним проблемите, свързани с предлаганите таблици на калоричното съдържание на храните, трябва да зададем два въпроса от огромно значение: 1. Доколко действителните
калории са прецизно измерени? 2. Как са установени съответните стойности? Вторият въпрос всъщност помага да отговорим и на първия. Стойността на
калория храна се изчислява чрез изгаряне на дадената храна в устройство, наречено калориметър. Измерва се топлинната енергия отделяна при горенето на даден хранителен продукт и така се определя неговата калорична стойност. Това като че ли е безспорно най-надеждния начин за точното измерване на калориите. Какво би било по-точно от него? Чиста наука, нали? А може би не.
