Хесперидин дихидролактон ( Е 959 ) Получен е от кората на грейпфрут. По-сладък е от всички изброени подсладители. Токсичността му е по-малка от тази на захарина и цикламата и е разрешен за употреба. Глюкоза - 81% сладост Други нейни популярни търговски имена са Декстроза и Меритоза. Известна е още и като гроздена захар. Най-разпространения монозахарид, който е структурна единица на всички основни полизахариди – гликоген, скорбяла и целулоза, а също и на дизахаридите захароза, малтоза и лактоза. Няма норма за влагането на този монозахарид, затова е подходящ за всякакви хранителни продукти.
Фруктоза - 173% сладост Друго нейно популярно търговско име е Левулоза. Известна е още като плодова (овощна) захар. Има по-ограничено приложение от глюкозата. Инвертна захар - 130% сладост Хидролизирана захароза - в повечето случаи ензимно. Представлява лявовъртяща смес от глюкоза и захароза. Нейното популярно търговско име е Изосуит. Използва се широко в безалкохолните напитки и т.нар. глюкозо-фруктозни сиропи. Ксилоза - 40% сладост Известна е още като “дървесна захар”. Представлява монозахарид, намиращ се в сламата, шушулките на памуковото семе и различни хемицелулози. В хранително-вкусовата промишленост почти не намира приложение. Малтоза - 32 % сладост Дизахарид, намиращ се свободно в малки количества в ечемичените зърна и други растения. Получава се най-често под действието на ензима амилаза върху нишесте или гликоген. Използва се в пивоварството, при производството на безалкохолни напитки и в хранително-вкусовата промишленост. Рамноза - 32 % сладост В природата и се среща в L-форма. Влиза в състава на много гликозиди, които са широко разпространени в растенията, особено свързани с флавонолови производни и сапонини - например в протодиосцина и протограцилина в Tribulus Terrestris L. Не се използва в хранително-вкусовата промишленост. Галактоза - 32 % сладост Изомер на глюкозата, които е сравнително широко разпространен в растенията. D-формата и влиза в състава на лактозата в млякото и на рафинозата, стахиозата и вербаскозата – съединенията, намиращи се в растения от семейство бобови, водещи до така познатите неприятни ефекти при консумирането им. Също е съставна част на хемицелулозите и пектина, смолите, клея и някои гликозиди. L-формата и е компонент на агара и на други полизахариди в морските водорасли, открива се и в лененото масло. Получава се в храносмилателния тракт от лактозата, като голяма част от нея в организма (в черния дроб) се превръща в глюкоза. Тя не се съдържа в свободно състояние в хранителните продукти и затова се използва рядко. Лактоза - 16 % сладост Наричат я още “млечна захар”. Представлява дизахарид, съдърържащ се в млякото и млечните продукти. В стомашния тракт под действието на ензима лактаза се разгражда до глюкоза и галактоза. Тя е подходяща храна, тъй като бавно се хидролизира и стимулира развитието на млечнокисели организми, спомагащи за нормализирането на чревната микрофлора и възпрепятстващи гнилостни процеси в червата. Вродената липса на ензима лактаза, обаче води до непоносимост към млякото. Промишлено се получава при изпарение на суроватката. Влага се в млечни продукти, а нейните соли – лактати се влагат като витаминно-минералните комплекси. |