ТЕОРИЯТА ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО ТЕГЛО ПРЕДЛАГА ОБЯСНЕНИЕ

Трябва да се отбележи, че на практика, всички диети водят в началото до намаляване на теглото. Показаните стойности обаче, твърде много преувеличават значението на диетите. В повечето случаи, свалянето килограми, отчетено на кантара, е в резултат на загуба на вода в ранните стадии на диетичната програма, а не на истинско отслабване. Дори при диети с нискокалоричен режим на хранене, след по-продължителен период от време се оказва, че ефектът е минимален или никакъв, а свалените килограми непременно пак се натрупват. Не винаги се възстановява първоначалното тегло, най-често се напълнява още повече. Не рядко хората споделят, че са отслабнали с десетки, ама буквално с ДЕСЕТКИ килограми! Отслабват с пет кила, а след това напълняват с толкова, та и с още пет отгоре. След това свалят десет и пак качват десет, а дори и ... още десет. И така продължава като топката на ластик “йо-йо”. Как се получава така? В следващата статия ще разгледаме основната причина за неефективността на диетите тип “йо-йо”.

Когато човек започне диета, основана на нездравословни принципи, т.е. на гладуване /както е при диетите без въглехидрати или мазнини/ или диети с ограничения /малко въглехидрати и никакви мазнини/, шансът за успех е твърде ограничен. Килограмите, които са свалени в началото, се набавят отново. Веднага щом човек се отклони от курса /започвайки да се храни нормално/, калориите достигат предишното си ниво, а теглото непрекъснато се увеличава!

Причина за провала на диетата е, че всеки си има определено тегло, наречено “първоначално”. То се определя от хипоталамуса на мозъка. Хипоталамусът представлява тахометър, определящ с каква скорост ще работи обмяната на веществата. Тази връзка между скоростта на обмяната на веществата /СОВ/ и хипоталамуса определя способността на организма да поддържа определено ниво на мазнини. (Bennet’ W., Gurin, J.: R: Do diets really work? Science 82, 3 42, 1982.). Трудностите се дължат на това, че ограничаването, както и гладуването, се компенсират с намаляване на СОВ. Този ефект се доказва с факта, че независимо колко е ограничен броят на калориите, които сте поели, не може да избегнете забавянето на обмяната. Това е класически пример и прилича на кучето, което си гони опашката. Когато се налагат ограничения, организмът естествено реагира със забавяне на обмяната. Реакцията настъпва бързо и сигурно и, след като вече е настъпила, е много трудно да бъде променена нейната посоката. При бавна скорост на обмяна, храната се натрупва в организма, вместо да се оползотворява във вид на енергия. В следствие, дори и най-минималните количества калории се натрупват като мастна тъкан. Обмяната продължава да се забавя. Без изгарянето на хранителните вещества чрез бърза обмяна, става много трудно, а по-късно и невъзможно, да се намали теглото.
При всяко започване на диета и първоначално сваляне на килограми следва адаптация на организма и установяване на ново начално теглo. Това ново начално тегло вече се определя от по-забавена обмяна от предишната. Сега рискът да се сгреши при поемането на храната е дори още по-голям от преди! Като резултат, се получава същата схема на значително забавяне на обмяна и последвалото го увеличаване на теглото. Приливите и отливите се повтарят и предизвикват същите физиологични проблеми и психологически дилеми /често се натрупват така, че водят до депресии и не стимулират провеждащия диетата да изпълнява каквато и да е програма с ефективни физически упражнения/.

Забавената обмяна/поради неправилна диета/ заедно с летаргията, която настъпва, изправя човека пред провал. И най-малката хапчица вече се натрупва и превръща в тлъстина! Рязкото спадане на скоростта на обмяна става по-голямо от спадането на теглото! Трябва да отбележим, че ограничаването на калориите, наблюдавано при “паническия” тип диети, може да доведе до забавяне на обмяната с цели 45%!(McArdle, William D., Katch, Frank I., Katch, Victor L.: Exercise Physiology; Energy, Nutrition, and Human Performance: Lea, Febiger; Philadelphia, P.A. 1986. стр. 547). Особено сериозно отклонение, свързано със скоростта на обмяната на веществата при повторна диета, е че се получава непрекъснат спад на постоянното ниво на скоростта на обмяна! Диетата става все по-безрезултатна. В началото не е водела до кой знае какъв резултат, а сега вече се превръща в разрушителен процес. В следствие на това, човек започва да яде и тогава наистина се издува като балон, заживявайки с чувството, че на нищо не е способен и вече няма воля и сила да се бори. Не е чудно, че диетите, изискващи ограничения, се провалят - казано с по-прости думи, те противоречат на елементарната научна логика. Очакването на положителен резултат при неправилна диета предизвиква състояние на тревожност през цялото време докато трае диетата, а в много случаи, то продължава цял живот.

Как сами да контролираме обмяната на веществата

Интересно е да отбележим, че докато радикалният подход към диетата е обречен на провал, поради това, че забавя обмяната на веществата, положителни резултати се получават, когато хапваме по малко на чести интервали от време през целия ден, като с всяко ядене поемаме необходимите хранителни вещества. Когато се храни редовно, организмът не натрупва това, което поема, а оползотворява храната за енергия, зареждайки ни с гориво за ежедневните ни дейности, включващи и физическите упражнения! Така тялото ни от склад за хранителни припаси се превръща в изгарящ гориво двигател. Получената в резултат физиологична реакция е значително ускоряване на обмяната на веществата на хората, които се хранят правилно. /Забележка: “правилно хранене” пряко се отнася до Глава четвърта на тази книга – “С правилно хранене към желани резултати”./
Представете си, че всеки има възможност да контролира собствения си организъм, а не да понася само последиците от нарушената обмяната на веществата в него. Чувал съм много хора да казват: “Не бива изобщо да ям, много съм напълнял. Нищо не ми действа. Май съм от тези нещастници, дето имат бавна обмяна”. Колко наивно. Оплакващите се просто не разбират къде е проблемът. Те, всъщност, са врагове на самите себе си, защото непрекъснато се саморазрушават, като всеки ден повтарят една и съща грешка.
Познаването на проблема би означавало много за тези хора,  отчаяно търсещи магическата формула, не само за да победят, а просто за да оживеят. Поемането на подходящата храна в подходящото време /и количество/ би дало възможност на неосведомените, или по точно на зле осведомените, да поемат кормилото на собствения си живот като контролират храненето си така, че да го съобразяват с поставената цел. Така те вече няма да се чувстват подвластни на някакъв непонятен демон, който непрекъснато си играе с тях. Имайки предвид какво означава ерго-физиологията и значението на правилното хранене, те биха преобразили целия си живот и биха го планирали сами /поне на масата/,  за да бъде той не само ефективен, но и да разкрива широки възможности за продуктивност и щастие. Какво би било по-вълнуващо и би ни доставило по-голяма награда от това?
Тук би трябвало да подчертаем, че ръководствата за програмиране на храненето, основани върху теорията на ерго-физиологията, не трябва да се разглеждат като “диети” в общоприетия смисъл на думата. Тези програми в никакъв случай не включват гладуване или ограничения, а изискват редовно поемане на хранителни вещества. В тях се разчита на поемането на калории за произвеждане на енергия и са разработени така, че да позволяват зареждане  с достатъчно хранителни вещества без загуба на калории.
Автор: Глен Кънигам