Много хора са чували термина „суровоядство”, особено в днешно време, когато на всеки вече е ясно, че наднорменото тегло е причина за много заболявания, но какво точно означава той. На първо място трябва да изясним, че суровоядството е начин на хранене със сурови продукти, а крайните защитници на подобно хранене го определят като „начин на живот”. Много трудове са посветени на суровоядството. То има крайни привърженици, твърдящи, че всички болести са причинени от факта, че се употребяват топлинно обработени храни, които заедно с други фактори, като: лекарства, алкохол, тютюнопушене, замърсена околна среда, електромагнитни вълни, обездвижване, скъсяват човешкия живот.
В книгата си „Пълно прочистване, подмладяване и отслабване чрез суровоядство” д-р Атерхов пише: „Накратко, човек се радва на добро здраве, докато се храни само със сурови растителни храни; той боледува дотолкова, доколкото консумира готвена храна и умира, когато премине изключително на такава храна.”
Привържениците на крайното суровоядство смятат, че не трябва да се яде нищо, което е подложено на термична обработка, защото: „Естествените храни за човека са следните: плодовете, богатите със сок зеленчуци и корени, ядките от черупчестите плодове, бобовите и зърнени храни.” ( д-р Атерхов) Тук е мястото да поясним, че под термина „живи храни” се разбират именно тези растителни храни, които могат да се консумират в естествен вид, без топлинна обработка или замразяване. Допуска се само сушене, и то по естествен начин.
Не може да се отхвърли изцяло полезността на топлинната обработка, макар че на всички е известно, че при нейното прилагане се губят някои от полезните вещества в храните, най-вече витамините. От друга страна обаче при термичните процеси се унищожават вредни за човека вещества. Ако се приеме крайния вариант на суровоядството, човек би се лишил и от някои доказано полезни храни.

Пак според крайните суровоядци зърната, като: пшеница, ръж, ечемик, соя, царевица и други трябва да се ползват за храна в натурален вид. Само в такъв случай те притежават високо концентрирана хранителна сила, която се дължи на съдържащите се в тях захарни вещества, масла, хранителни соли и витамини, намиращи се предимно в триците. От зърнените храни не трябва да се изхвърля нищо. Всички житни храни трябва да се смилат или накисват във вода, да се дъвчат добре, защото чрез слюнката става превръщането на нишестето в захар.
Знаем, че и научната диетология препоръчва пълнозърнест хляб и също толкова сериозно отношение към сдъвкването му. Естествено, топлият хляб, да не говорим за парещия, е доказано вреден, колкото и да го обичаме. За вредата от други тестени храни, като: сиренки, банички, кифли, сладкиши и т.н. вече много пъти сме коментирали в материали от сайта. Полезността на фибрите е известна, видовете трици са широко застъпени като производство, така че просто трябва да се сещаме за тях, тъй като теоретиците на суровоядството са абсолютно прави, че те са много полезни и необходими за човек.
В пълното суровоядство се препоръчват и салати от кълнове на зърнените храни, комбинирани с ядки, но смятаме, че тук трябва да се подхожда внимателно, тъй като употребата на кълнове не е така безобидна. Нужни са познания кои кълнове кога и как се приготвят, от кого могат да се консумират.
Ако не всички препоръки по отношение на зърнените култури са приемливи, то по отношение на плодовете, зеленчуците и повечето ядки теоретиците на суровоядството са абсолютно прави. Науката вече доказа, че плодовете са най-полезни, когато се приемат самостоятелно, без да се смесват с други храни.
За предпочитане е да се консумират 1 час преди ядене или най-малко половин час, за да се асимилират пълноценно от организма и да въздействат максимално ползотворно. Ако решите да са след основно ядене, трябва да са минали поне 2 часа.
Вярно е и твърдението, че ядките са полезни в суров вид, но някои от тях като кайсиевите и бадемовите  е по-добре да се пекат. Орехите и лешниците е добре да се консумират сурови, но смлени, а разбъркани в мед се превръщат в изключително полезна храна.
Знаем, че зеленчуците са максимално полезни в суров вид. Тук няма спор. Според хората, приели пълно суровоядство, е много полезно към зеленчуковите салати да се добавят смлени сурови ядки. Така салатите се обогатяват с полезни вещества. Най-комбинативни със зеленчуци са фъстъците и ореховите ядки.
По-особен е проблемът с корените и кореноплодните. Много вярна е препоръката те да се консумират сурови и преди всичко настъргани, но все пак трябва да се внимава, например с картофите. В крайна сметка, ако не приемате суровоядството, макар и умерено, поне варете, задушавайте, печете, но не пържете. Сигурно си знаете това, но едно напомняне не е излишно, особено в сезона на бирата и картофките.
Като казахме бирата, присъединяваме се към правилото на суровоядците, че алкохолът вреди. Подсладените със захар и изкуствени подсладители напитки – също.
В храната на суровоядците специално място заема медът, за предпочитане приеман с восъка. Мед, разтворен във вода и смесен с пресен лимонов сок е най-доброто питие.
С това твърдение можем безусловно да се съгласим, разбира се при липса на алергия към мед.
Добре звучи и принципът на суровоядците да не се спазва особена програма за ядене сутрин, обед и вечер. Те смятат, че човек трябва да яде, когато апетитът му налага това.
Може и така, но ако си пълен суровоядец, иначе се налага да се даде време на организма да обработи поетата храна.
В заключение трябва да кажем, че макар и не всички постановки в теорията на суровоядството да са приемливи за съвременния човек, този начин на хранене има своето място в живота на всеки, който се стреми да живее здравословно и се грижи за личното си тегло. Не всичко може да се яде сурово, но това, което може, трябва да се яде сурово. Така се получава на практика един баланс в храненето. Могат да се прилагат и така наречените разтоварващи дни – само на плодове, само на зеленчуци или на плодови сокове ( прясно изцедени). Всеки сам трябва да намери формулата за себе си, а който желае може да пробва и стопроцентово суровоядство, но е наложително по-подробно да се запознае с методиката на преминаване към този вид хранене, тъй като то се предхожда от основно прочистване на организма с глад, което трябва да се провежда под контрол на специалист.