Всички съставни части на меда са елементи на съвременната фармакотерапия. Неговият състав е комплекс от лечебно-профилактични вещества с разнообразен характер, които определят многостранното му лечебно приложение.
Носителите на фармакодинамичен ефект са, от една страна, отделните му съставки (захари, микроелементи, витамини, ензими, органични киселини, ароматни съединения, антибиотични вещества и др.), а от друга, тяхното комплексно терапевтично въздействие върху организма.
Така например захарите (фруктоза и глюкоза), намиращи се в меда, проявяват своето действие не само като енергетичен материал, но и като лечебни фактори. Фруктозата напоследък има предимство пред глюкозата при използуването й като енергетичен източник при редица болестни състояния (диабет, заболявания на черния дроб, сърдечни заболявания, следоперативни състояния и др.).

Предимствата на фруктозата са следните:
Разграждането й изисква по-малко етапи и ензимни системи. При обменни смущения се усвоява по-леко и се асимилира 20 пъти по-добре от глюкозата. Преминаването на фруктозата през клетъчната мембрана не е свързано с наличието на инсулин, поради което усвояването й при диабет е ограничено в по-малка степен в сравнение с глюкозата.
По-слабо изразено е покачването на пирогроздената и млечната киселина в кръвта, опасността от метаболитна ацидоза е по-малка. Глюкозата има предимство пред фруктозата само при въглехидратен недоимък на периферните тъкани. Фруктозата се разгражда бързо само в черния дроб, а в периферните тъкани се разгражда след превръщането й в глюкоза.
Глюкозата и фруктозата в меда способствуват още за регулиране на нервната дейност, разширяват кръвоносните съдове, подобряват храненето на сърдечния мускул, усилват диурезата, подобряват обмяната на веществата, имат кръвоспиращо действие, ускоряват сърдечната дейност, понижават високото кръвно налягане. Поради това медът се препоръчва при декомпенсирано сърце, аритмия, хипертония, отоци от сърдечно и чернодробно естество, като слабително и тонизиращо средство. Захарите в меда в съчетание с минералните вещества, ензимите, витамините и органичните киселини го правят по-ценно лечебно вещество, отколкото чистата лекарствена глюкоза.
Витамините в меда имат по-голяма активност в сравнение със синтетичните витамини, защото действието им върху организма зависи не само от количеството им, но и от това, в какъв комплекс се намират с другите витамини и съставки на меда, играещи в случая ролята на катализатори. При назначаването на мед с оглед на неговия витаминен състав в терапията на някои хиповитаминози не съществува опасност от предозиране.
За фармакологичния ефект на меда допринасят и намиращите се в него микроелементи.
Ролята на микроелементите в жизнените процеси на организма е голяма, липсата или недостигът на някои води до смущение в развитието или до развитие на болестни състояния. Използуването на микроелементите като лечебно средство в медицината започна през последните десетилетия. Медът със своето богатство на разнообразни микроелементи намира лечебно приложение при всички заболявания, свързани с недоимък на тези елементи.
Фармакодинамичното въздействие на меда може да бъде класифицирано в следните по-важни направления:

1. Повишаване имунобиологичните защитни сили на организма.
2. Антибактериално, протистоцидно и антимикотично.
3. Хипосенсибилизиращо (антиалергично).
4.Противовъзпалително.
5. Хемопоетично (кръвообразуващо).
6. Експекториращо (отхрачващо).
7. Регенеративно (възстановява повредените клетки и тъкани).
8. Кардиотонично (стимулира сърцето).
9. Болкоуспокояващо.
10. Невротонично.

За различните заболявания –различен мед

1. При страдания, причинени от грам - отрицателни бактерии,най -подходящи са кестеновият, липовият, планинският мед.
2. При страдания, чиито причинители са стрептококи, стафилококи и други грам-положителни бактерии,най-положително действие оказват мащерковият мед, ригановият, медът от балкански цветя, липовият мед.
3. При анемии се препоръчва мед с високо съдържание на микроелементи: манов, боров и други с подобен състав.
4. При състояния на хиповитаминоза се препоръчват медове, богати на витамини: ментов, боров, морковен и други.
5. За нервни и сърдечно-съдови проблеми се прилагат медове с по- голямо съдържание на етерични масла: планински, лавандулов, валерианов и др.
6. При болести на храносмилателната система - плодов мед, кестенов, ливаден, полски мед.

По материали от книгата „Пчелните продукти - храна и лекарство” от д-р Стоимир Младенов /лекар - апитерапевт/

АПИТЕРАПИЯ (от лат . apis - пчела и терапия).