Щом като наричаме протеинът “строителният материал” на мускулите, също толкова основателно бихме могли да наречем аминокиселините “буталата” в двигателя на протеина. Именно наличието на аминокиселини определя биологичната стойност /БС/ на протеина. Трябва да отбележим, че нивата на биологичната стойност на даден протеин се отнасят главно до способността му да задържа азота. Протеините с най-висока БС съответно са най-анаболните протеини. Измерването на БС е всъщност измерване на количеството азот, натрупано в мускулната тъкан на грам абсорбиран протеин.

Ако на лице е пълният набор от 20 аминокиселини, протеинът се определя като “пълен” /пълноценен/ и, като такъв, носи по-висока БС от протеините, които съдържат по-малък брой от 20 аминокиселини. В това отношение, общоприето е да се счита, че животинският протеин е по-висш от растителния, тъй като е пълноценен и съдържа по-висока БС.
Класификация и свойства на протеините
В групата на пълноценните протеини се включват протеини с различна биологична стойност. Най-често се споменават протеините в соята, яйцата, млякото и суроватката . Не се препоръчва да се консумира протеин на соева основа, тъй като соята е растение и, като представител на тази група принадлежи, към категорията на “непълноценните”.



Млечният протеин е по-добрият вариант защото се счита за “пълноценен”. Яйчният протеин напоследък се разглежда като висш източник на протеин поради високия си храносмилателен фактор.
Протеинът в суроватката се счита за висш тип протеин, тъй като притежава най-висока БС. Освен това, той е полезен и поради високите нива на аминокиселините с разклонена верига /АКРВ/, особено на левцина в него, които предизвикват основния анаболен ефект.