Витамин Е представлява вискозна, жълта, масло подобна течност, добре разтворима в мазнини и мастни разтворители и неразтворима във вода. Устойчив е на слаби киселини и основи и е нетраен спрямо окислители и ултравиолетовите лъчи. Синтезира се в зелените части на растенията. Животните не са способни да синтезират сами витамин Е и човекът си го доставя с храната – растителни масла, яйца, месо, риба, овесено брашно, царевицата, соя и др.

Към групата на витамин Е спадат няколко производни (наситени – токоли и ненаситени – токотриеноли), като осем от тях са с витаминна активност. Популярните седем от тях са: алфа-, бета-, гама- и делта-токоферол ; алфа-, бета- и гама-токотриенол. Най-активен представител е алфа-токоферолът, който се съдържа в зародиши от царевица, пшеница и в животински тъкани (виж таблицата накрая).

Токотриенолите са намерени главно в растенията (сенникоцветни), но тяхната активност е слаба. Прието е в храните да се оценява само алфа-токоферолът, понеже витаминната активност нараства от алфа- към делта-изомера, докато антиокислителната активност на токоферолите се увеличава в обратен ред. Витаминната активност на алфа- : бета- : гама-токоферола = 1 : 5 : 10. Като хранителни добавки се използват алфа-токоферолът (Е307), синтетичният гама-токоферол (Е308) и синтетичният делта-токоферол (Е309). 1 мг алфа-токоферол = 1,49 I.U. витамин Е. В природните източници се съдържа d-алфа-токоферолът - (дясно въртящият) изомер, докато при синтетичните форми най-често е рацемична смес – dl-алфа-токоферол.

Под витаминна активност на токоферолите се разбира значението им за репродуктивната способност и износването на плода. Недоимък на витамин Е може да бъде причина за засягане на мускулните влакна (мускулна дистрофия), за неустойчивост на еритроцитите (хемолиза), за мозъчни и чернодробни смущения (мастна инфилтрация), анемия, креатинурия,намалена способност за забременяване, хабитуални аборти, смърт на плода и др. Тези белези са наблюдавани предимно при животни - мишки, плъхове, пилета, маймуни и др. При мускулна дистрофия в мускулните влакна се намалява количеството на миозина, гликогена, калия, магнезия, фосфора и креатина и повишава съдържанието на липиди и натриев хлорид. Забавено е образуването на креатин фосфат и се увеличава превръщането на креатина в креатинин.

Все пак основното физиологично действие на токоферолите е тяхната антиокислителна способност, т.е. блокирането на свободните радикали, образувани в процеса на перокислението (включително и при автоокисление). Намерено е, че алфа-токоферолът неутрализира повече радикали, но по-бързо се разпада, докато делта-токоферолът е по-стабилен, поради което е по-ефективен антиоксидант. Антиокислителните свойства на токоферолите са от значение и за стабилността на полиеновите (полиненаситените) киселини, витамин А и каротените, и на тиолните групи в ензимите и протеините. Един вид токоферолите се явяват природни протектори срещу неензимната атака на молекулен кислород, спрямо ненаситените съединения и срещу вредното действие на свободните радикали. Той стимулира синтеза на нуклеопротеиди и взема участие в обмяната на сяросъдържащите аминокиселини метионин и цистин. По отношение на тиолни групи съществува антагонизъм между токоферолите и азотния оксид.

В храносмилателната система всмукването на витамин Е става в червата само в присъствието на мазнини, като е необходима жлъчка. Попаднал в организма, той (главно алфа-токоферолът) се натрупва в подкожната мастна тъкан, надбъбреците, половите жлези, плацентата (при бременни), хипофизата, черния дроб и в скелетната и гладката мускулатура. Разграждането му става по пътя на окислението, като метаболитните му продукти се свързват с глюкороновата киселина (в черния дроб) и се излъчват с урината.

Препоръчва се оптимално отношение на токоферол (в мг) към полиенови киселини (в г) от 0,6 до 0,4. Ако приема на полиенови киселини в организма е повишен, резервите на витамина в организма бързо се изчерпват и концентрацията на перокисите на ненаситените мастни киселини в тъканите бързо нараства. Витамин Е и витамин С защитават белодробната тъкан от окислителното действие на атмосферния озон и азотен двуокис.

Селенът стабилизира и повишава активността на токоферолите, както и по отношение на резорбцията, задържането им и транспорта през клетъчните мембрани.

Като хранителна добавка витамин Е, освен самостоятелно и в поливитаминни комплекси и/или в комбинации с класическите антиоксиданти като витамин А и витамин С, се среща и в комбинация с коензим Q10 , селен (селенометионин), лецитин и др. В суха форма той най-често е като сукцинат или ацетат.

Дневната му доза е 30 I.U. (20мг). При прием на големи дози (над 200-300 мг) се наблюдава анаболен ефект, но в повечето случаи той е съпроводен с натрупването на значително количество подкожни мазнини, особено ако се комбинира с големи дози витамин А. Типичен пример е препаратът “Geritamin” , който съдържа 70мг вит.Е и 50 000 I.U. вит.А в една перла. Някои трениращи забравят, че преди състезание диетата е силно редуцирана и дозите на витамините, които някои състезатели споменават, имат доста по-различен ефект. Приемът му тогава е предимно като антикоагулантно (противокръвосъсирващо) средство , а също така и за стабилизиране на клетъчните мембранни липиди. Витамин Е по-скоро забавя разпадането на мастните киселини, защото инхибира клетъчното дишане и трябва да се внимава с приема на високи дози в периода на орелефяване. Мастната инфилтрация в случая е по-добре да бъде овладяна не с него, а с друг тип липотропни средства като холин, инозитол, бетаин, метионин, калциев пангаманат (вит.В15) и др. Ако пък го приемат заради кожата, по-подходящо е да го заменят с гама-линоленова киселина (GLA).

Предозиране е наблюдавано единствено при лабораторни животни при продължително третиране с препарати, съдържащи високи дози вит.Е, и се изразява в смущения в половата дейност – аменорея при самките и олиго- и азооспермия при самците.

Богати на токофероли са растителните масла (най-вече нерафинираните) от пшеница, царевица, соя, сусам и др., млечните продукти, риба, пшеничени и овесени зародиши, бобови храни, фъстъци, месо, яйца, черен дроб, зеленчуци - зеле, салати, спанак, магданоз, и др., плодове – ябълки, круши, цитрусови.

Ето и съдържанието на токофероли в различни мазнини: