Пиродоксинът представлява безцветни кристали с горчив вкус, лесно разтворими във вода и спирт, а по-трудно в органични разтворители. Устойчив е на високи температури, в по-голяма степен от пиродоксала и пиродидоксамина и дори в силно кисела и силно алкална среда не губи витаминната си активност. На светлина особено в неутрална среда бързо се разрушава – най-силно от ултравиолетовите лъчи, а при топлинна обработка се губи от 1/4 до 1/3. Фосфорните естери на трите активни форми на вит. В6 се явяват коензими и са изключително важни за процесите на трансаминиране – пренос на аминни групи от аминокиселините (в синтеза и в разграждането им). Това е много важно звено в обмяната, защото осъществява връзката между белтъци, мазнини и въглехидрати. Под формата на пиродоксал-5-фосфат участва в декарбоксилирането (отцепването на карбоксилната група) от аминокиселините, водещо до превръщането на аминокиселините в глюкоза. Друг важен негов ефект е, че стимулира отлагането на глюкозата като гликоген в организма. Свързва се и със стероидни рецептори и може да бъде използван в комплексната терапия при рак на гърдата и простата. Установено е, че приемът му от възрастни хора в дози над 4,6 мг може да намали с 67% риска от сърдечни заболявания.
Участва в образуването на редица биогенни амини като адреналина, норадреналина, допамина, хистамина, серотонина, гама-аминомаслената киселина и др. Също участва и в процесите на десулфуриране и излъчването на сяросъдържащите аминокиселини метионин, цистеин и таурин с урината, в процесите на кръвотворенето (синтез на хема и изобщо на порфините) и на обмяната на колагена. Необходим е за синтезата на никотиновата киселина и въобще е пряко свързан с обмяната на вит.РР – образуването на последния от триптофан, като липсата на вит.В6 в организма напомня същите симптоми на авитаминоза вит.РР. За трениращите освен влиянието му в белтъчната обмяна е важно и това върху мастната. Пряко е свързан с обмяната (синтезата) на ненаситените мастни киселини, активира превръщането на белтъци в мазнини и разграждането на висшите масти в по-нисши. Превръща линоленовата в арахидонова киселина и има липотропно действие. При затлъстяване е намерено понижение на количеството му в плазмата и тъканите. Затова често при диети за отслабване той се предписва в по-високи дози – 50-100мг дневно за 2-4 седмици. Често е в комбинация с витамините РР и В2, както и с високи дози (0,5 - 2,0 гр.) вит. С и можем да го видим в много от “Fat Burners”. Ефектът му в тази насока е свързан с обмяната на катехоламините (адреналин, норадреналин, допамин), играещи роля върху мастната мобилизация (липолиза) и осъществяващи известно диуретично действие. Наблюдавано е, че при прием над 40 мг дневно рискът от образуване на камъни в бъбреците под формата на оксалати е увеличен с 2/3 спрямо консумиращи по 3 мг или по-малко дневно. Приемът му е задължителен при консумацията на много белтъчини, като за всеки грам протеин се препоръчват приема на около 0,02 мг вит. В6 . Той може да намали антипаркинсоновия ефект на L-DOPA и затова част от спортистите го избягват като суплемент непосредствено преди лягане. Жените, използващи контрацептивни средства, го пият за премахване на депресията (в дози от 100-150мг), както и преди цикъла за нормализиране на нервната дейност при т.нар. предменструален синдром (100мг). Тук е използвано влиянието му върху серотонина и адреналина. При много високи дози (над 500 -1000 мг дневно) са наблюдавани световъртеж ,а в някои случаи и гърчове. Медицинската практика не препоръчва за възрастни приема на дози по-високи от 100 мг дневно. При нормални условия чревната синтеза на вит.В6 е достатъчна, за да задоволи нуждите на организма. Недостигът му води до увреждане на нервната система, лигавиците и кръвта. Появяват се безапетитие, гадене, повръщане, конюнктивит, възпаления, себореен дерматит, анемия, раздразнителност, отпадналост (мускулна слабост и атрофия), сънливост, психични нарушения, полиневрити (изтръпване на крайниците), конвулсии, смущения в сърдечната дейност (атеросклеротични изменения на коронарните съдове), мастна инфилтрация на черния дроб и др. Авитаминоза вит. В6 може да бъде породена от наследствени ензимни дефекти и хронически заболявания на стомашно-чревния тракт, прием на широкоспектърни антибиотици и сулфонамиди, орални контрацептиви или на антагонисти (различни токсични вещества). Известни негови антагонисти са : 4-дезоксипиродоксини, хидразони, токсопиримидинетерфосфат, дезоксипиродоксин, хидразини, циклозерин, тиоламини и др. Витамин B6 се съдържа в най-големи количества в дрождите, зърнените храни, бирената мая, черния дроб, месото и в яйчния жълтък, бобовите храни (соята, грахът, фасулът) и в по-малка степен в оризът, картофите, червените чушки, рибата и др. Дневната доза по БДС е : Кърмачета | до 3 мес. | 0,2мг | | до 6 мес. | 0,3мг | | до 1 год. | 0,5мг. | Деца и юноши: | 1-3 год. | 0,8мг | | 3-6 год. | 1,0мг | | 6-10 год. | 1,2мг | | мъже 10-14 год. | 1,6мг | | жени 10-14 год. | 1,3мг | | мъже 14-18 год. | 1,8мг | | жени 14-18 год. | 1,4мг |
Деца и юноши | 10-14 год. | 14-18 год. | Мъже | 1,6мг | 1,8мг | Жени | 1,3мг | 1,4мг | | | | | | Възрастни | 18-30 год. | 30-60 год. | 60-75 год. | над 75 год. | Мъже | 1,6мг | 1,6мг | 1,4мг | 1,4мг | Жени | 1,4мг | 1,4мг | 1,2мг | 1,2мг | | | | | | Бременни | 1-во тримесечие | 2-3-то тримесечие | | 1,8мг | 2,0мг | | | | | | Кърмачки: | 1-2-ро тримесечие | 3-то тримесечие | | 1,9мг | 1,8мг |
Пиродоксинът има леко алкална реакция, затова във витаминните форми той най-често е под формата на хидрохлоридна сол. |