Витамин D, e антирахитичен фактор, за първи път е бил изолиран от дрожди при облъчване с ултравиолетова светлина на ергостерол. Получената смес от стерини била наречена Витамин D1. Днес е известно съединението калциферол, получено при облъчване с UV светлина на ергостерол. Това съединение определя като Витамин D2. От намиращия се в кожата на бозайниците 7-дехидрохолестерол, под въздействие на UV облъчване, може се получи холекалциферол, чието наименование е Витамин D3. По този начин в кожата на човека под въздействие на слънчевото облъчване може да се получи Витамин D3.

Витамин D има важни функции  за превенцията и укрепването на имунната и сърдечно-съдовата система. Напоследък има доказателства, че той играе роля и за предотвратяването на различни видове рак, особено рак на гърдата и храносмилателната система. Витамин D се прилага при диабет, предменструален синдром, артрит и затлъстяване.
Разликата между холекалциферола и калциферола е, че при калциферола между 22- рия и 23- тия С атом има двойна връзка. Дневната доза на Витамин D3 или D2 е 400 IU, което е равно на 10 микрограма. От храните, които човек консумира, Витамин D може да се намери в рибеното масло и в жълтъка на яйцето. От тези храни витаминът навлиза в хиломикроните и се транспортира чрез тях. Витамин D3 улеснява резорбцията на Са2+ в тънкото черво. както и мобилизацията на Са2+ йони от костите. Витамин D3 се пренася до черния дроб, където под въздействие на специфични митохондриални ензими се превръща в 25- хидроксикалциферол.

В последващата реакция 25- хидроксикалциферола се хидролизира допълнително и се превръща в 1,25-дихидроксикалциферол, който допълнително засилва резорбцията на Са2+ в тънкото черво. Остеобластите - клетки, изграждащи костите, имат рецептори за 1,25- дихидроксикалциферола. Витамин D1 най- общо поддържа минерализацията на костите по отношение на калция и фосфора.
Високите дози от Витамин D2 (D3) могат да имат опасен ефект както за децата, така и за възрастните, като високите дози у възрастни хора могат да доведат до деминерализация на костите.
Състоянието се нарича остеомалация, свързва се с ускорена костна загуба, болки и намалена мускулна сила и увеличава риска от остеопороза и падания, т.е. от фрактури.