Досега е доказано, че само един ензим при бозайниците е Mn-съдържащ металоензим – пироваткарбоксилаза. Други два ензима, които се активират от манган, са открити в микрозомната фракция на хрущялна тъкан – полизахаридполимераза и галактотрансфераза. Те участват в биосинтеза на мукополизахаридите. Тъканната им активност е намалена при експериментален Mn-недоимък. Манганът е активатор на редица хидролази, кинази, декарбоксилази и трансферази. . Той е биомикроелемет с широко и многообразно биологично действие. Свързан е с процесите на осификация и със състоянието на костната тъкан и активира дейността на костната фосфатаза. Манганът стимулира процесите на растеж и развитие на организма, участва и в кръвообразуването (стимулира образуването и натрупването на хемоглобин в еритроцитите) заедно с медта, кобалта и желязото, активира функцията на ендокринната система и по-специално влияе на половите жлези и свързаните с тях полово развитие и размножаване. Манганът действа и като липотропен фактор – предпазва черния дроб от затлъстяване, подпомагайки правилното оползотворяване на липидите в организма , намалява и холестерола. Той е свързан с обмяната на някои витамини – Вит.С и Вит.В1.
При пациенти с хипергликемия добавката на малки дози Mn (20мкг/24часа) я нормализира. Недоимъкът на манган при експериментални животни се последва от забавяне на растежа на тялото и на тръбестите кости, както и от ставни увреждания. При човека такива заболявания не са наблюдавани. Спада активността на ензимите аргиназа и алкална фосфатаза (АФ) в черния дроб, както и на полизахаридполимераза и галактотрансфераза в хрущялите. Мангановият недоимък допринася за патологични отклонения в структурата и функциите на митохондриите. Резорбцията му в храносмилателния тракт не е напълно изяснена, но се знае, че след това се транспортира от специален глобулин – трансманганин. Mn се отделя предимно чрез жлъчката, в по-малка степен с панкреатичния сок и много слабо с урината, като се предполага, че това се регулира от черния дроб, а не чрез резорбцията му в храносмилателната система. Дневният внос на Mn с храната у хора е 3-7мг и се смята, че от 1/3 до 1/2 от това количество се усвоява. Тъй като няма установена дневна доза, счита се, че това количество задоволява потребностите на организма. В някои американски списания се посочва 2мг/ден. Поради споменатите вече причини той рядко се среща като добавка в самостоятелна форма , но все пак се предлага предимно като глюконат или сукцинат. Освен в стандартни комбинации от типа на “Daily Formula” , “ZMA”, “Fat Burner” , той присъства и в препарати, насочени към сперматогенезата и чернодробната обмяна - често в комбинация с L-аргинин. Ако се приеме голямо количество Mn, той се задържа в костите и именно в това се състои т.нар. “манганов рахит”, наблюдаван при животните. При хора това не е наблюдавано, но по-често неговото предозиране води до недостатъчна синтеза на холестерол (основа за синтезата на стероидни хормони), а понякога до дерматити и отоци. Най-високи концентрации на Mn са намерени в орехите, зърнените храни, брашното, чая, кафето и паренхимните органи на животните. Бедни на Mn са млечните продукти, месото и рибите. |
