Медта (Cu) е химичен елемент, метал, записан по № 29 в Менделеевата таблица .
Медта е от голямо значение за всички висши растения и животни. В организма на човека се съдържа средно 75-150 мг
мед. Този елемент се намира в много човешки органи. Неговата концентрация е висока в
черния дроб ,
сърцето ,
мозъка и
бъбреците. Голямо количество мед е съсредоточено в мускулната и костна тъкан.
Медта се среща в голямо разнообразие от
ензими. Като допълнение към ролята на медта в ензимите, е фактът, че тя се използва и за биологичния пренос на електрони.
Медта изпълнява значима роля в процесите на биосинтеза на хем и съответно на хемоглобин. Затова дефицитът на мед, както и на
желязо , може да доведе до анемии.
Медта влиза в структурата на цитохромоксидазата - терминален ензим на дихателната верига на
митохондриите , което значи, че е необходима за процесите на генериране на енергия в клетките. Тя има противовъзпалителни и антисептични свойства (вероятно за сметка на антиоксидантното действие). Регулира обмяната на катехоламини,
серотонин,
тирозин,
меланин, съдейства за повишаване активността на инсулина и по-пълната утилизация на въглехидратите
.Медта участва във формирането на структурата на белтъчините на съединителната тъкан - колаген и еластин. Те от своя страна са структурни компоненти на
костната и хрущялната тъкан,
кожата,
белите дробове, стените на
кръвоносните съдове. По тази причина недостигът на мед може да предизвика формиране на аневризма на аортата и съдовете на главния мозък, както и до деминерализация на костната тъкан и остеопороза.
Дефицитът на
мед може да доведе и до нарушения в дейността на нервната система.
За хора, който спазват диети, е важно да знаят, че
цинкът и
медта си съперничат по резорбиране от храносмилателния тракт, така че диета, която изключва единия от тези
минерали, може да предизвика недостиг на другия.
Денонощната необходимост на организма от мед е 1,5 - 3 мг за възрастни.
Най-много
мед има в зърнените и бобови култури – зрял фасул, грах, пшеница; в сушените сини сливи, орехите; в карантията, скаридите и други морски продукти.