Метионин е открит през 1922 г. от J. H. Muller, изследовател в Колумбийския университет в Ню Йорк. Muller изолира една "сярна аминокиселина ", но чрез неправилно сумирана формула. Три години по-късно, неговият колега Odake в Япония коригира формулата, и дава името "метионин ". През 1928 г., Barger и F. P. Coyne дефинират структурата на тази аминокиселина.
Метионина е една от две сяра-съдържащи аминокиселини. Сярата увеличава производството на лецитин в черния дроб, което води до намаляване на холестерола, намалява мазнините на черния дроб, предпазва бъбреците, пикочния мехур намалява дразнене чрез регулиране на образуване на амоняк в урината, и помага на организма да се отделят тежки метали. Тази аминокиселина е междинна в биосинтеза на цистеин, лецитин, карнитин, фосфатидихолин и други фосфолипиди.

Метионина е основна аминокиселина. Това означава, че трябва да се получава чрез храната в количества, досатъчни за посрещане на нуждите на тялото. Метионин се използва в производството на таурин, която е важна аминокиселина за сърдечната функция, както и да служи като мозъчен невротрансмитер.

Метионин помага в биохимичните разпределения на мазнините в тялото, това действие не позволява натрупване на мазнини в черния дроб и в артериите - ситуация, която в действителност пречи на притока на кръв към мозъка, сърцето и бъбреците. Храносмилателната система е подпомагана от тази аминокиселина.
Друга важна роля на метионина е, че е  мощнен антиоксидант, срещу свободните радикали, произведени в естествено метаболитните процеси на организма. Аминокиселината се изисква и по време на синтез на нуклеинова киселина, колаген и различни протеини в почти всички клетки на човешкото тяло - това е съставка на много ензими и протеини, намерени в различни части на тялото. Жените, които приемат орални контрацептиви, е полезно да приемат метионин като добавка, тъй като допринася за отделянето на естроген от тялото. Аминокиселината метионин също намалява нивото на хистамин в тялото, това нейно преимущество се смята за много полезно за хората, засегнати от шизофрения и свързаните с тях условия, в които нивата на хистамин обикновено са високи, отколкото тези, намерени в нормални здрави възрастни.
Храна  източник на метионин включва храни, като боб, яйца, риба, леща, птици, месо, лук, чесън, соя, семена и кисело мляко.



Изследвания при животни показват, че при диета с високо съдържание на метионин, особено когато се свързва с недостиг на витамин В , може евентуално да повиши риска от атеросклероза - което е втвърдяване на артериите.Тази ситуация може да се дължи на увеличение в нивата на холестерола в кръвта и по-високи нива на съединението, наречено хомоцистеин в организма. Тестове, провеждани в лаборатория не са изследвали достатъчно  тази хипотеза и е необходимо по-нататъшно проучване . Доказателствата, обаче изтъкват факта, че високия прием на метионин, ако е съчетан с дефицит на фолиева киселина, Витамин В6 и витамин В12 в организма, може да доведе до голямо увеличение и превръщане на метионин в съединение, наречено хомоцистеин. Това съединение е химическа съставка, свързана с болест на сърцето и инсулт при пациентите.
Връзката между допълнителния метионин и недостаъците на витамини от В група не е проучена, трябва да бъдат установени в по-нататъшни тестове. При пациенти  допълващи с до два грама метионин на ден, дори за дълги периоди от време, не са регистрирани тежки последици.
Не са известни лекарствени взаимодействия, свързани с метионин, и въпреки че не съществува токсична доза тази аминокиселина, може да предизвика странични ефекти като гадене, повръщане, сънливост и раздразнителност.