при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при хипертрофия на простатата), черния дроб, лаксативно и противогъбично действие, повишава киселинността на стомашния сок и др. В средата на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век започва и специализирано изучаване на трибулуса, с цел селективно екстрахиране на редица сапонини, по-специално на тези от фуростаноловия тип.
На тази база в редица страни се появяват препарати, които се използват за намаляване на холестерола при комплексната терапия на атеросклероза на общите, церебралните и коронарните съдове. Такъв е бил руският препарат „Трибоспонин”, изследвания за който в тази област официално се публикуват през 1982г. В България изследванията са насочени не толкова по отношение на холестерола, а към възможността за използване на екстрактите от трибулус за лечение на импотентността (сексуалната немощ). Първоначално те са провеждани върху прасета и резултатите са били доста обнадеждаващи. В процеса на изследванията се е установило, че фуростаноловите сапонини в трибулуса влияят не само върху либидото, но се явяват много добро средство за възстановяване на сперматогенезата при мъжките и овулацията при женските индивиди. Потвърждават се и предположенията за успешното им използване в комплексната терапия при хипертрофия на простатата. След множество изследвания екстрактът от трибулус в България бива стандартазиран на база фракция, съдържаща основно фуростаноловите сапонини протодиосцин (не по-малко от 45%) и протограцилин. Името, което производителят „Софарма” АД (тогава все още е бил под „шапката” на „Фармахим”), дава на този препарат, е „Трибестан”. По това време, както и по-рано, сходни препарати се появяват в Китай и Индия. И въпреки че там растението Tribulus terrestris L. е по-добре изучено от гледна точка на сапонинен състав, се оказва, че съдържанието на фуростаноловите в растящото в България е с пъти по-голямо в сравнение с техните. В последните 3-4 години екип от български учени успя да изолира и достандартизира активните компоненти във фуростаноловата фракция на „Трибестана”. Оказа се, че от четирите основни фуростанолови сапонина, преобладаващи са метилпротодиосцин и метилпрототрибестин, а не протодиосцин и протограцилин, както се е смятало по-рано. Открито е и ново съединение от многократно споменавания вече тип, наречено трибол. Освен това в екстрактите са изолирани и редица флавоноиди, които допълват общото биостимулиращо действие на препарата.
В момента нашият пазар е залят от индийски екстракти, които, за да се продават по-успешно, се представят като български, а българските се изнасят основно за USA, където цената им е няколко пъти по-висока. Не твърдя, че всички производители и разпространители са некоректни, но тук не става дума за обувките и дрехите, които купуваме и можем след известно време сами да разберем колко са качествени. Анализите са доста сложни дори и за специализирани лаборатории, а цитати по опаковките от рода на “HPLC тествано” звучат доста неопределено, като се знае, че те доказват само общото количество фуростанолови сапонини, а не и вида им. Няма да се спирам на това с какви методи се доказват точно структурата на горепосочените съединения, защото ще предизвикам само смяна на етикети на някои фирми, предлагащи екстракти от трибулус у нас.
Въпросът, къде в растението е по-висока концентрцията на фуростанолови сапонини, остава спорен. Според повечето автори концентрацията в листата е най-висока, а според някои в плода. Едно е сигурно - трябва да се бере надземната част по време на цъфтеж, когато цветчетата са максимално разтворени. Това става в периода юли-септември. Растението Tribulus terrestris L вирее върху песъчливи и сухи почви. В България то е широко разпространено в южната част на страната ни, като се смята, че в югоизточната е с най-богат състав. Расте по песъчливи и каменливи места, като плевел в лозята и други окопни култури, и край пътищата. Желателно е да се събира от райони, намиращи се по-далече от натоварените аутобани, тъй като натрупва в себе си големи количества тежки метали.
Ecdy-Steel - препарат с български Tribulus terrestris L |
