Счита се, че Cr участва в стабилизирането на четвъртичната структура на белтъците и нуклеиновите киселини. Проведените изследвания върху усвояването на глюкозата ( след добавянето на инсулин ) от тъкани на животни, отглеждани при хипохромен хранителен режим, показват, че добавката на хром инвитро усилва усвояването. Това e е доказателство, че Cr по всяка вероятност улеснява действието на инсулина. Инвитро Cr 3+ активира трипсина, фосфоглюкомутазата и една сукцинатцитохром-с-дехидрогеназна система. Неговото участие в регулацията на въглехидратната и липидната обмяна при човека е свързано с нормалната толерантност към глюкозата в организма - например при белтъчно-калорийна недостатъчност и намалена толерантност към въглехидрати при възрастни и деца. Влияе на метаболизма на холестерола, като намалява нивото му в кръвта. След перорално приемане на глюкоза както при здрави, така и при болни от захарен диабет, серумната концентрация на Cr се покачва успоредно с тази на кръвната захар. При изследваните диабетици нивото на Cr в урината се повишава от 16 мкг/л на 36 мкг/л.
Проучвания показват, че Cr 3+ е активната съставка на “глюкозотолерантния” фактор (GTF ) в бирената мая. В пречистената фракция на този фактор съдържат освен хром и никотинова киселина, глицин, глутаминова ( глутамова киселина според новата номенклатура на IUPAC ) и цистеин. Предполага се , че се образува комплексно съединение с инсулина, което е с по-силно изразена активност в сравнение със свободния инсулин. Усвояемостта му като неорганични соли е 0,5 -0,7 % от общото количество, постъпващо с храната, докато при GTF достига 25 %. В последните години с развитието на биокординационната химия се създадоха различни хелатни съединения на Cr 3+ - полиникотинатни комплекси, аминокиселинни (глицинови, глутаминови, аспартови и др.). Класическо съединение си остава хромният пиколинат ( хелатен комплекс на Cr 3+ с пиколиновата киселина) . Вероятно съотношението между хелатната му стабилност , процентното съдържание на хром и цената на продукта е най – оптимално. В България влагането му в хранителни продукти отскоро е забранено по БДС, тъй като дори и в хелатна форма той може да претърпи окисление до токсичния Cr 6+. Забраната според мен е резултат от не добре дефинирания в световен мащаб статут на хранителните добавки, използващи се в спорта . С храната постъпват дневно 200 - 250 мкг хромови соли при пълноценно хранене. Физиологичната му доза дори и днес не е регламентирана по RDA, но в някои американски справочници се посочва 120 мкг хром пиколинат дневно. Някои фирми го произвеждаха по 200 мкг за капсула ( или таблетка ), а други дори в дози по 1000 мкг ( 1мг ) хром пиколинат. Като комбинирани препарати хромовите соли се влагат в многокомпонентни препарати като Fat Burner или в комбинация хидроксицитрична киселина ( НСА – най-често 50 % в стандартизиран от екстракт на Garcinia Cambogia ) и L-карнитин . Източници на хром са: месото, черния дроб, пълнозърнестия или пшеничен хляб. |
