Историята на L-карнитина започва от 1905 г., когато е извлечен за първи път от мускули. Минават дълги години в изследвания и труд, докато се установи огромната му роля в енергийните процеси в клетките на човешкия организъм. За първи път L-карнитин е синтезиран от италианската фирма „Sigma-Таu", а широкото му разпространение за профилактика и лечение датира от 1982 г. В тесния смисъл на думата L-карнитинът не е аминокиселина (не се използва като невротрансмитер или пък в протеинния синтез).
Точният термин за него е витаминоподобна киселина - Вт. От химична гледна точка е от същата химична фамилия, както и холинът, и има две стереоизомерни форми (една и съща химична структура, но молекулите на едната форма са огледален образ на другата) - L-карнитин и D-карнитин. В метаболичните процеси биологично активен е само L-карнитинът, докато D-формата не оказва никакъв ефект. Карнитинът се изхвърля бързо от тялото - полуживотът му е 17 часа, затова постоянно трябва да се подменя. При нормален човек приблизително 75 % от карнитина се получава директно както протеина от храната и останалите 25 % се синтезират от тялото при наличието на необходимите за това витамини и минерали – В1, В6, С и желязо. За синтеза му са необходими също и аминокиселините лизин и метионин. Едно от основните места в тялото, където се синтезира той, са бъбреците и метаболизмът му до голяма степен зависи от функционирането им.
Богати източници на L-карнитин и неговите прекурсори са червеното месо и по-конкретно агнешкото и телешкото, млечните продукти и авокадото; зеленчуците и плодовете имат малко или изобщо нямат L-карнитин. Как действа L-карнитинът? Вътрешната митохондриална (клетъчна) мембрана е непропусклива за мастните киселини. Преминаването през нея ще стане само ако всяка мастна молекула се свърже с молекула карнитин и така проникнат заедно в митохондриите - клетъчните „пещи". Влезли там, чрез оксидацията мастните киселини се разграждат, освобождавайки енергия. Тогава карнитинът се свързва с токсичните отпадъчни продукти на метаболизма и помага за извеждането им навън от митохондриите, така че ползата от него е двойна - веднъж пренася енергията до пещта и след това изхвърля останалата „пепел". Върховите му стойности в кръвта се получават 3 до 6 ч след приема, така че за да извлечете най-доброто от него, трябва да го вземате 3-4 часа преди натоварване. Тялото се адаптира към увеличения прием на L-карнитин, като увеличава и изхвърлянето му от организма. Затова повечето хора получават най-добри резултати от приема му само в рамките на 2-3 седмици. Практиката сочи, че най-добрият цикъл на прием е „2 седмици със и 2 седмици без". L-карнитинът е незаменим за растежа и развитието на мускулите, използва се с отлични резултати в случаите на angina pectoris и сърдечна болка (обикновено предизвикана от физически стрес), необходим е при проблеми с дишането (подобрява снабдяването на мускулите с кислород), предотвратява мастните отлагания в сърцето и черния дроб (особено вероятни, ако редовно употребявате алкохолни напитки). При аеробна тренировка 50 % от използваната енергия идва от мастните клетки. Когато тя е анаеробна, този процент вече е 80. Работещите постоянно мускули добиват енергия изключително от разграждане на мазнините, затова не могат да функционират без карнитин. Той участва и в оксидацията на аминокиселините с разгъната верига (ВСАА) - L-валин, L-левцин, L-изолевцин, пречи на натрупването на коензими, нарушаващи клетъчната мембрана и препятства отлагането на млечната киселина в мускулите. Освен това L-карнитинът увеличава доставката и използването на кислород от мускулите, повишава мускулната сила и скоростта на възбуждане и съкращение на мускулатурата. Комбиниран с протеин, увеличава масата на мускулите, давайки на организма достатъчно енергия, за да не разгражда той протеините, а да ги използва максимално за градивен материал. Както вече стана въпрос, карнитинът има две форми и някои хранителни добавки са само с L, а някои смес от L и D форми ( DL-карнитин). Тъй като е много по-лесен за произвеждане, DL-карнитинът е и много по-евтин, но не е безопасен (може да причини мускулна слабост), затова винаги обръщайте внимание каква точно форма купувате. За неактивно спортуващ човек препоръчителните дози са от 1 до 3-4 г дневно. Дозите за билдери обикновено са от 4-5 до 6-7 г (има случаи до 9 г дневно за 80-килограмов човек). За препоръчване е да започнете от 1 г и да увеличавате бавно, като следите за поносимостта и терапевтичния ефект. Дози над 10 г дневно са опасни и за здравето, и за джоба ви, затова спазвайте указанията на производителя. Карнитинът е доста добре поносим и няма противопоказания, но при дълготрайна употреба на големи дози са възможни гадене, повръщане, стомашни крампи и диария. При приема му е възможна и появата на т. нар. рибен дъх от устата - заради стимулирания от него растеж на микрофлората в стомашния тракт. Този неприятен ефект може да се намали чрез увеличаване на нощната доза и разделяне на другите приеми в рамките на деня, а също и с прием на антибиотици с широко действие. |